Привлече ме интересната гледна точка на режисьора Зорница София към темата за сурогатното майчинство в новия й филм "3.0 килограма щастие“ и как този проблем, пряко свързан с жените, но неразделна част и от света на мъжете, се решава по толкова нетипичен, сложен и забранен начин от главните героини, майка и дъщеря. Гледната точка, която е представила Зорница в тази форсмажорна ситуация, дава възможност за много широки арки на развитие на героите, защото начинът, по който те успяват да преборят този проблем, дава възможност за странни взаимоотношения и неочаквани взаимовръзки, което ми беше много интересно за работа. Това сподели актьорът Владимир Зомбори в предаването "Сториборд“ на Радио ФОКУС с водещ Благой Д. Иванов.  

Важно е как изкуството интерпретира важните социални теми и как това може да предизвика дебата, от който обществото има нужда, посочи още гостът. "Това е изобщо основна задача на изкуството, в случая – на киното, да задава въпроси, наистина да отваря вратите към такива теми, които са табу за обществото, теми, които носят срам в себе си, защото когато човек не изпълнява своите социално-биологически функции в едно общество, той едва ли не се чувства като осакатен, като негоден да бъде пълноценна част от него.“

Режисьорът Зорница София е от този тип артисти, които са от по-смелите режисьори в българската кинематография, от този тип, който обича да рискува дори и с възможността да не успее винаги, но за сметка на това "ако неговият риск успее, той ще бъде много по-интересен и много по-траен от всичко останало,“ обясни още Зомбори и добави, че тук има съвпадение с неговата страна като артист, на който пък му е интересно да рискува с интересни проекти. "За мен винаги е било важно да има метаморфоза моят персонаж в какъвто и да било проект, без значение дали ще е театрален, дали ще е филмов, телевизионен и т.н. Най-важната основа за един успешен проект, това е успешният текст,“ отбеляза актьорът и обясни, че има силно припокриване на неговия персонаж във филма с личността му. "И ми беше интересно, въпреки че той е като мен и аз като него, обстоятелствата, в които той се намира са абсолютно непознати, даже малко странни. И това беше двигателят, това беше нещото, което отключи моето любопитство към проекта. Така че по-скоро тук съм вдъхновен от обстоятелствата, които ангажират персонажа, не толкова от самия персонаж.“

Според госта практическият опит е изключително важен, за да има смелостта един човек да рискува в нещата, които прави. "Слава Богу в годините съм имал възможността да работя с едни от най-добрите театрални режисьори в България, които са имали интерес към много добри драматургични текстове, и до някаква степен имам нужното набрано самочувствие, тъй като аз вече от две години съм на свободна практика и имам възможността да избирам проектите, в които участвам и да рискувам, наистина да се опитвам поне лека-полека да започна да се отпускам, да бъркам, да правя някакви малко по-ексцентрични, странни неща, дори с цената на това и да не успея в тях, но в крайна сметка това е част от пътя на актьора,“ сподели гостът и добави, че правилата на играта в актьорската професия са такива, че ако искаш леко да я промениш тая игра, ти трябва да влезеш в нея. "За да влезеш в нея, трябва да направиш компромиси, ако щеш с твоя вкус, ако щеш с проектите, които искаш да реализираш. И за мен е ново. И сега лека-полека почвам да балансирам именно между това доколко бих могъл да си позволя да съм извън комерсиалните неща. Тази година планирам да е годината, в която ще опитам по-нишови неща.“

По думите му, ако човек има чувствителността и таланта, с последователност, с работа, той би могъл да достигне едно добро ниво във всички възможни аспекти на актьорската професия. "Аз лично съм бил последователен, много неща съм отказвал във времето именно заради това, че все пак някакъв вкус се опитам да възпитам в себе си,“ посочи актьорът и добави, че при него няма проблем да съвмести работата пред камерата, на театрална сцена и записите в студио. "Освен всичко друго, актьорската работа е голяма част забавление. Това е едно удоволствие за душата, не само за хората, които гледат, а и за нас, хората, които го изпълняваме,“ заключи Зомбори.