Тракийските думи в българския език, които използваме и днес

Траките са индоевропейски племена, населявали части от Балканския полуостров, включително територии на съвременна България, станали част от формиране на българската народност след обединяване със славяните и прабългарите, нямали своя писменост, но имали свой език, думи от които са съхранени и до днес и останали като част от българския език непроменени, напълно идентични или претърпели известни промени.

За учените често не е особено предизвикателство да открият кои думи в езика ни са повлияни от траките, като изключат наличието на славянско влияние, което подсказва тракийско такова.

Специалистите, заети с изследване на произхода на думите, откриват, че популярни днес и широко използвани думи като катерица например имат тракийски произход – коренът на наименованието на това скокливо симпатично животинче е от тракийски език,  докато наставката – ица е със славянски произход.

Славяните са имали и своя собствена дума за катерица, слабо позната днес – вервериа, което още веднъж затвърждава тракийския произход на думата катерица. Катерица далеч не е единствената дума, която сме наследили от траките, счита се, че името на пухкавото дългоухо животниче – зайчето – също има тракийски произход. Редица тракийски думи в българския език са станали естествена част от него или е известно, че са тракийски, макар да не се употребяват днес.

Влиянието на тракийския език върху имената на селищата у нас

Част от съхранените тракийски думи в българския език са свързани с имена на селища, градове, реки, планини. Сред тях са Родопа, Струма, Лом, Искър, старите имена на градовете Несебър и Пловдив – съответно Месембрия и Пулпудева.

Най-известните тракийски думи в българския език, които използваме и днес

Вероятно дори не подозирате колко от думите, които използвате днес, са тракийски. Сред най-известните тракийски думи в българския език, използвани днес, без да са променени и бидейки напълно идентични с тракийските, са: аз, буза, бурен, бор, беда, буба, кон и др. Други думи, широко употребявани днес, произхождат от тракийски език, но са претърпели някакви промени. Такива думи са:

- агн – днес огън,

- язд – днес яздя,

- езаро – днес езеро,

- камин – днес камък,

- бал – днес бял,

- бег – днес бягане,

- блес – днес блясък,

- буп – днес боб,

- гагула, което е тракийско име на птица,

- бурз – днес бърз,

- ганос – дума с тракийски произход, която означава  тракийска глоса – в превод  диво куче. Породата може да се обясни с гонче – порода българско куче, чието име идва от. гонити-гоня, преследвам – думи, също наследени  от траките.

Историята на тракийските речници

Първи опит за събиране и съхраняване на едно място на тракийските думи в родния език е направен от Вилхелм Томашек – автор на първия тракийски речник, основоположник на тракологията, последван от редица анализатори на произхода на думите в езика ни като Иван Дуриданов, Владимир Георгиев и Ото Хаас, които съставят обемни речници с тракийските думи в езика ни.

Не може да се отрече, че е обемен труд да се открият, систематизират и опишат всички тракийски думи в родния език, а това не ни е и необходимо на нас, като основно представлява интерес за учените. Въпреки това би ни било любопитно да научим кои са укритите думи от тракийски произход, които се използват и днес, както и кои характерни особености на езика сме наследили именно от траките. Сред тези характерни особености са:

- редукцията на неударената съгласна (зелен-зилен, петел-пител), която е особено характерна за някои части от страната като Южна България и особено асеновградския край,

- екането“, както и "якането“, така характерни за езика ни, също наследени от траките.

- Когато съберем тракийските думи от областта на топонимията, с изненада откриваме, че са ако не изцяло, то поне в известна степен са идентични на българските.  Някой от тях са напълно идентични с българските, докато други са почти идентични, пише actualno. Сред тези думи са:

- балта-блато,

- гара-гора, планина,

- гордо-град,

- дама-дом,

- друвета-дървета,

- езар-езеро,

- река-река.