Транссексуални българки във фотографска възстановка на картините на Владимир Димитров - Майстора
Транссексуални българки участват във фотографска възстановка на картините на Владимир Димитров - Майстора.
Изложбата "Другите българки" е вдъхновена от личните истории на група транссексуални момичета в България. Картините показват, че независимо от крайната маргинализация на тази общност у нас, тя съществува и обогатява обществото ни. Фотографските възстановки правят паралел с картините на Майстора, който е запечатал последните българки, подчинени на патриархалните порядки, чиято маргинализация тогава е сходна с тази на транс българката днес.
В процеса на работа авторът на изложбата Михаил Вучков осъзнава, че няма друга дискриминирана общност у нас, която може да бъде сравнена по степен на дискриминация с транссексуалното малцинство. Единствената възможна асоциация, която може да бъде направена е, че представителите на транссексуалното общество се чувстват в България така, както една жена в едно силно патриархално общество. Точно тази асоциация кара автора да потърси приликите и разликите между жената в патриархална България и транссексуалната българка днес.
Оказва се, че приликите са много повече от разликите, които най-вече се дължат на това, че транссексуалната българка може да се възползва от мъжкия си произход по документи, което й дава право на политически вот и достъп до висшата образователна система, нещо абсолютно забранено за патриархалната българка в края на 19-и век. Всичко останало е поразително сходно. Извън дома, жените в патриархална България са можели да се реализират в много ограничени и ниско платени професии. Такава типична професия е била "учителството" - нещо, което може да бъде видяно дори като предимство пред възможностите за днешната транссексуална българка, тъй като едва ли някой би допуснал днес транссексуална преподавателка да образова "нормалните“ деца в училищата. Широката общественост, както и видни личности на епохата тогава, като напр. писателят Стоян Михайловски смятат, че женската еманципация води до "изопачаване на природата на жената", когато живеят извъндомашен живот и започнат да взимат участие в обществените борби и да "мъжествуват". Смята, че жената е "другарка на мъжа", но не "съдружница", мястото й не е на площада, а "под домашната стряха“. За съжаление днес "домашната стряха“ е мястото, където най-вече присъства транссексуалнта българка. Може да се каже, че тя е затворник на собствения си дом, тъй като липсата на работа и крайно враждебна среда на улицата я задържа там.
Всички тези прилики тласкат Михаил Вучков към идеята да изобрази в изложбата си "Другите българки“ транссексуалната българка, като жена от патриархалната епоха на страната ни. Този образ е познат на обществото ни най-вече от платната на Владимир Димитров – Майстора, който от 1924 до 1938 г. в творбите си рисува предимно хора и природа от селата в Кюстендилския край. Въпреки че през този период еманципацията вече е постигнала значителни победи, във вътрешността на страната патриархалните порядки все още са властвали с пълна сила. Вдъхновен от женските образи в платната на Майстора, Михаил Вучков решава да направи фотографска възстановка на най-популярните му платна, като замести персонажите в тях с транссексуални жени.
Желанието на Михаил Вучков е фотографските възстановки да въздействат на зрителя като картини, а не като фотографии. Това е причината, която тласка автора да създаде иновативно изразно средство, като всеки заснет кадър бива планово разслоен върху плексигласови листове, подредени в дълбочина, създавайки усещане за триизмерност на образа и осветени с индивидуална осветителна LED система, която се управлява посредством хардуер и софтуер, специално създадени за нуждите на проекта. Новосъздаденото устройство дава възможност всеки образ в картината да бъде индивидуално оцветяван в различни цветове посредством предварително създадена цветова схема.
Изложбата "Другите българки“ ще бъде представена на 8 март, 2022 година от 19:00 часа в пространството за културни събития "The Steps“.
Изложбата "Другите българки“ е подкрепена от Национален фонд "Култура“, фондация "Сингъл степ“ и филантропа Георги Балинов.