Трудно е да познаете годините й

Кинолентите, в които участва, се нареждат сред плеядата любими филми на киноманите по цял свят. През 1996 г. Мур става най-високоплатената актриса във филмовата история, когато получава безпрецедентните 12,5 млн. долара за участие във филма "Стриптийз". Следващата ѝ голяма роля е във филма "Редник Джейн" през 1997 г., за която си обръсва главата, а след това дълго време отсъства от сцената. След това постига успех с филмите "Ангелите на Чарли: Газ до дупка" (2003), "Боби" (2006), "Мистър Брукс" (2007), "Предел на риска" (2011) и "Тежка нощ" (2017).

През 2019 г. публикува мемоара си "Всичко, което съм", който веднага става бестселър в САЩ. Мур има три брака зад себе си – с Фреди Мур, Брус Уилис и Аштън Къчър, който я изоставя заради по-младата от нея Мила Кунис.

Бившата съпруга на Брус Уилис, от когото има три дъщери, днес продължава да бъде все така омайваща и неустоима и за камерата, и за мъжете, и за почитателите.

Мур е родена на 11 ноември 1962 г. в Розуел, Ню Мексико. Биологичният ѝ баща е летецът от ВВС Чарлз Хармън, който напуска майка ѝ, Вирджиния Кинг, след двумесечен брак, преди Мур да се е родила. Когато Деми е на три месеца, майка ѝ се омъжва за Дан Гайнс, продавач на вестникарски реклами, който често сменя работата си. В резултат на това, семейството често се мести.

Като дете Мур страда от кривогледство, което впоследствие е коригирано чрез две операции. Страда и от бъбречна недостатъчност. Тя научава за биологичния са баща на 13-годишна възраст, когато открива брачния договор на родителите си и вижда, че те са се оженили, след като тя вече е била родина.

Тя е на 15-годишна възраст, когато семейството се премества в Западен Холивуд, Калифорния, където майка ѝ работи за компания за разпространение на списания. През 2019 г. Мур обявява, че е била изнасилена, когато е била на 15. Мъжът твърди, че е платил на майка ѝ за това. Когато е на 16 години, Мур се изнася от семейната къща и напуска училище.

Става популярна след участието си през 80-те години на миналия век в няколко тийнейджърски ориентирани филма, а по-късно през 90-те години се превръща в една от най-известните актриси в Холивуд.

Нашумява и с голата си снимка като бременна на корицата на списание "Венити феър" в броя за август 1991 г.

В нейна чест поднасяме на вниманието някои нейни свежи и мъдри фрази, както и вдъхновяващи цитати от автобиографичната ѝ книга "Всичко, което съм“, в която тя излива душата си:

"Случи се нещо, което не бях очаквала. Реших да спра след цял живот препускане и най-сетне да се вгледам в себе си. За петдесет години натрупах доста опит, но колко от него бях оползотворила? Прекарах повечето време в страх да не би да покажа себе си. Бях убедена, че не заслужавам нищо добро, бях улисана в коригиране на всичко лошо. Защо се случи така? Това е историята на моя живот."

"Имам три дъщери и не мога да проумея как така една майка би допуснала възрастен мъж със съмнителни намерения да се възползва от детето ѝ. Това е колкото немислимо, толкова и отвратително. Как се чувстваш като проститутка, продадена от майка си за петстотин долара? Чувствах се като сираче."

"Бях само на двайсет и пет, а животът ме завъртя и нямаше спиране. Сватба, бременност, прекрасна дъщеричка. С Брус бяхме известни и с толкова много пари, колкото и не си бяхме помисляли, че някога може да имаме. Звучи като живот приказка, но не след дълго се оказа, че никакви пари, успех или слава не могат да изцелят обременената с горчивини и тлеещи травми душа."

"Дишах според указанията и прикривах чувствата си, като бях спокойна, че те са в мен, но това го знаех само аз. На снимките на "Призрак" се научих да ги владея с дишане. Случва се понякога да блокирам, но така или иначе този филм беше повратен момент за мен както в личен, така и в професионален аспект."

"Един млад журналист веднъж спомена, че любимата му сцена от всички филми била сцената в "Ангелите на Чарли: Газ до дупка", когато на лицето ми се отронва една-единствена сълза. Усмихнах се и му казах, че винаги съм била страхотна актриса. Той ме попита и за ролята ми в "Призрак". – Радвате ли се, че ви сочат за пример на филмова героиня, чийто плач е напълно достоверен? Не само се радвах, а и се гордеех – аз, която никога не плача, бях станала известна със сълзите си."