Ултратънкият материал е до десет пъти по-ефективен от разработени досега подводни лепила. Ниската му молекулярна маса и функционалните му характеристки го правят подходящ за добавка към по-тежки, обемисти лепила, както и за приложения в стоматологията, производството на наноструктури и подводни ремонти.
Мидите са в състояние да се залепят за скали и други повърхности, устоявайки на силата на вълните и вятъра, благодарение на протеини, които отделят под формата на фини, здрави, подобни на коприна нишки. От десетилетия е известно, че ключова роля в лепящите протеини имат определени групи от молекули. Някои от протеините са богати на аминокиселината L-допа, която е в основата на способността за залепяне под вода и регенерация.
Изследователите са създали молекула, имитираща тези протеини и са разработили свръхтънко лепило, което може да съедини две повърхности под вода. Екипът очаква одобрение за три патента за изобретението си.
Мидите не са единствените морски създания, вдъхновили разработката на подводно лепило. Миналата година учени от Нюкасълския университет разкриха тайната на малките ракообразни, които се прикрепят към скали и корабни корпуси, а по-рано тази година екип от Технологичния университет в Нанянг създаде лепило, които се задържа по мокри повърхности при прилагане на електрически заряд.