Обикновено смятаме, че сънят зависи от начина ни на живот, средата около нас и личните ни навици. Но ново изследване показва, че върху съня ни може да влияят дори малки частици от бактерии.

Дълго време се е смятало, че микробите в червата нямат връзка с това как се регулира сънят. Скорошно проучване, публикувано в сп. Frontiers in Neuroscience, открива обаче, че елементи от бактериалната клетъчна стена (наречени пептидогликан) се намират в определени части на мозъка – мозъчния ствол, обонятелната луковица и хипоталамуса.

Пептидогликанът е твърд слой около повечето бактериални клетки. Той им помага да запазят формата си. Без него бактериите биха изглеждали като малки водни мехурчета.

Проучването показва, че количеството пептидогликан в мозъка се увеличава, когато има недоспиване или промени в обичайния ритъм на съня. Това може да означава, че бактериите в червата имат някакво влияние върху качеството на съня.

Изследването е направено с животински модели, които са живели при 12-часов цикъл светлина и тъмнина. В продължение на 48 часа учените наблюдавали мозъчната им активност по време на сън и бодърстване. След това специалистите измерили нивата на пептидогликан в мозъка им.

Традиционно се смята, че мозъкът ни е стерилно място, защитено от т.нар. кръвно-мозъчна бариера – система, която не допуска микроби и много молекули в мозъка, ако човек е здрав.

До момента няма доказателства, че в мозъка има собствен микробиом, както има в червата или върху кожата ни. Там огромно разнообразие от бактерии, гъби и други микроорганизми участват активно в храносмилането, защитата от инфекции и поддържането на здрава имунна система. 

Предишни изследвания показват, че в мозъка могат да се открият малки частици, свързани с бактерии – като пептидогликан и липополизахариди. Това вероятно се случва, защото тези частици са много по-дребни от самите бактерии.

Кръвно-мозъчната бариера и чревната стена стават по-пропускливи при състояния като недоспиване, възпаление, напреднала възраст или дори след интензивни тренировки. Освен това, естествените дневни ритми влияят на клетките в чревната стена и на връзките между тях.

Тези връзки действат като уплътнение, което не позволява на молекули и йони да преминават между клетките. Така се контролира какво може да премине през стената на червата.

Когато връзките се разхлабят, бактерии и техни частици от червата могат да попаднат в кръвта, а тя ги разнася из тялото.

Дали това е полезно или вредно, засега учените не знаят. Но се знае, че по-пропускливите чревни стени могат да бъдат свързани с възпалителни заболявания на червата, пише Puls.bg. Някои проучвания показват, че микробиотата ни е свързана с мозъка чрез така наречената ос "черво-мозък“, но тъй като все още не знаем достатъчно за микробиома, не е ясно как това влияе.