Намирам лечителя в двора на къщата му да пече чушки за зимнина. Посреща ни с усмивка, отваря кутия бонбони. Ведро настроение и доброта витае около този скромен и обикновен на вид човек. Едва седнали, портата се отваря и влизат млади мъж и жена. Тя се държи за кръста и пристъпя някак накриво. Варната веднага скача към тях, доста чевръсто за близо 80-те си години, но те сякаш не вярват, че този възрастен мъж с бастун е човекът, който намества стави, та повтарят въпроса си кой е лечителят.
Той поканва хората на първия етаж. Жената обяснява, че често й се схваща кръстът, ако вдигне нещо по-тежко или при някакво по-необичайно движение. Намествал я чекръкчия от София, но ето, че се случва тук и може да провали почивката й. Бай Димитър я кара да легне по корем на широкото легло и само да запретне блузата си на кръста. Ръката му тръгва вещо по гръбнака, някъде отстрани вляво намира болната точка и започва около нея леки масажни движения, после я натиска с палец. След това прихваща с две ръце левия й крак и го повдига назад, ловко прави въртеливо движение, нещо прищраква и след малко жената става, разкършва снага и усеща, че болката е преминала. Тръгва си, сякаш нищо не е й е имало.
Като помагаш на хората, защо ходиш с бастун и накуцваш, закачам Варната. А той с пъшкане обяснява, че е с коксартроза на бедрената става, а това не е в неговата власт. "Оправям само дископатии, защипано месо, навехнато, изместено. Ако е счупено или пукнато, не пипам, пращам ги на лекар за преглед и гипс. Веднъж дойде един с извадена цялата раменна става - и него пратих на лекар", разказва бай Димитър. Интересувам се как поставя диагнозата, как разбира къде е болката, какво е повредено и как трябва да го оправи. "С пръсти усещам всичко и разбирам - ето тук е изместено, тук е защипано или тук има възпаление. Не става без усет. Опитвал съм се да уча синовете си на това умение, но те не могат", издава Варната. И разказва как се сдобил с дарбата.
В тежката зима на 1953 г., когато живее още в близкото с. Варвара, го пращат да рине големия сняг. Жена му остава вкъщи и като извежда биволите от обора и слага на единия юлара, той закача с рога дрехата й и измъква ръката от ябълката. Тогава лекар за такова нещо наблизо няма. Отива при един лечител в Ясна поляна - дядо Киряз. За него се носят слухове, че прави чудеса. Новата власт обаче го подгонва, както повечето като него по онова време. Но се случва така, че военен с висок чин чупи крак, който после лошо зараства и никой не се наема да го лекува. Дядо Киряз наново чупи крака му и го оправя. Та този военен му издейства разрешение да продължи да помага на хората. За лечителя се говори, че владее и легендарното умение на чекръкчиите - ако натрошат с тояга стомна в чувал, да я възстанови от парчетата, без да отваря чувала. Варната качва жена си на една каруца и тръгват към Ясна поляна.
"Той също правеше всичко по усет и някак успя да ми предаде това умение. А и се налагаше. Дядо Киряз намести ставата на жена ми, но каза, че е хлабава и насън пак ще излиза. И ми показа как да я намествам. Така покрай грижите за ръката на жена ми развих своя усет и сега пръстите сами ми казват кой какви болежки носи. Пък и моите ръце са на майстор - цял живот съм правил лодки и какво ли още не", обяснява Варната. Така започва да лекува. Сега при него се стичат пострадали от близо и далеч. Няма приемно време - вратата му винаги е отворена за нуждаещите се. Няма и такса - кой колкото реши да даде - толкова. Помни само някои по-характерни и особени случаи, като с лекаря от Китен. Когато го закарали при него, докторът лежал на земята така, както го схванал кръстът - не можел да помръдне. За десетина минути го вдигнал на крака.
Питам го откъде идва странният му прякор - Варната - нали Варна е доста далеч. Той се усмихва дяволито и за да ми обясни историята, му се налага да разкаже голяма част от биографията си.
"В първите години след 9 септември 1944 г., когато дойде национализацията, внесох, както се искаше, петте си бивола и селскостопански имоти и инвентар в ТКЗС-то. Имах и лодка, която сам си бях правил. Оставиха ми я, тъй като не била селскостопански инвентар. Да, ама аз излизах с нея в морето и ловях риба. Една година имаше много паламуд - вадех понякога и по 13 каси на ден и продавах. Това много подразни шефовете на ТКЗС-то. Дойдоха и ми запечатаха лодката. На другия ден счупих печата, влязох в морето и извадих 16 каси. Тогава началниците наредиха да ми изтеглят лодката на брега. Ядосах се и с биволите я изтеглих чак в двора на къщата ми. Те и там дойдоха и я описаха. Казах им - ако я искате, платете ми я. Но партийният секретар заяви, че като е описана вече, е на ТКЗС-то. Съвсем кипнах, взех един голям камък и цялата я натроших", разказва историята бай Димитър.
Той става черната овца на селото и сблъсъците с новите управници вървят един след друг. Една вечер казва на семейството си, че напуска селото и хваща един камион за горското стопанство. Там имат нужда от работници и го взимат. Но партийният секретар започва да притиска семейството му - или да кажат къде е, или ще обявят, че е избягал зад граница. А това тогава е голямо престъпление. Докато бай Димитър се чуди какво да прави, го викат от корабостроителницата в Царево, тогава Мичурин. Научават, че е много добър майстор на лодки, а в момента правят 350-тонния кораб "Вапцаров" и им трябват добри работници. Приемат го веднага, но и тук ТКЗС-то не го оставя на мира. Директорът на корабостроителницата обаче се оказва печен и заявява на партийния секретар - имаме нужда от хора, които могат да правят лодки, и друг такъв майстор да имате, и него ще вземем. Така Димитър се връща във Варвара, а всяка сутрин яхва колелото и отива на работа в Царево.
"Когато тръгвах, зевзеците ме питаха: "За къде си тръгнал?". Отговарях им подобаващо: "За Варна, за Варна!". Така ден след ден и накрая започнаха да ми викат Варната", завършва историята бай Димитър.
През 1959 г. се преселва в Царево
Взима си място за къща, но преди нея на парцела прави... лодка. После вдига и къща на три ката - един за него и по един за двамата му синове. Работи в корабостроителницата до 1998 г., когато се пенсионира. Казва, че не може да седи, без да върши нещо. Зимнина ли ще стяга, техниката ли ще ремонтира, по двора ли ще работи, все нещо трябва да минава през ръцете му - доста загрубели от труда, но с някаква особена чувствителност и сила, която сякаш се излъчва от тях.
Източник: в. "Стандарт"