Знаете ли какво е тетевенска саламура?

“Тетевенската саламура това е рибена чорба, местен специалитет" - това сподели в предаването “Туризмът на Фокус" с Ася Александрова директорът на Историческия музей в Тетевен Цонка Петкова.

“В края на месец юни има Празник на тетевенската саламура, на която Тетевен и селата около Тетевен представят своята рецепта, тъй като във всяко населено място има известни разлики. Но най-общо тази тетевенска саламура това е рибена чорба“.

Кога е основано селището, от кога датират артефактите, които са намерени, които са изложени във вашия музей? Какво означава името на града в превод от старобългарски?

"Следи от живот в района на Тетевен има още от дълбока древност. В нашия музей могат да се видят останки още от първобитни хора, от траки и римляни по нашите земи. Но за първи път и в писмен източник името на Тетевен, и вече като съществуващо селище, срещаме в турски регистър, който е от 1421-1444 година. Относно името на Тетевен в превод от старобългарски означава "тетива“ – тетивата на лъка, тъй като погледнат от високо Тетевен е опънат от двете страни на река Бели Вит като тетивата на лъка, и това е най-широко застъпената теза за името на града, откъде произлиза името на града".

Как се съхранил българският дух, българската идентичност по време на османското владичество?

"Може да се каже, че Тетевен по време на османското владичество е било селище със статут на вакъф, което означава, че е имал известни привилегии. Този статут на вакъф бил подновяван в продължение на владичеството на четирима турски султани, което може да определим като по-дълъг период от време, и това спомага за запазване на чисто българския дух, а също така дава възможност и за развитие в икономическо отношение. Развивали са широка търговска дейност както в пределите на Османската империя, също така и извън нея. Именно през този период Тетевен е бил наричан от съседните населени места "Алтън Тетевен“, "Алтънкьой“, т.е. "Златен Тетевен“, "Златно селище“.

Заради специалния статут на Тетевен българите са можели да носят цветното си облекло на празници и да спазват християнските обичаи, нали така?

"Да, това е в превод от последния запазен такъв султански ферман от 1799 година. Не е уточнено коя част от националните празници. Също така турчин не е могъл да отсяда в дома на християнин без разрешението на собственика, турчин не е могъл да минава, яздейки кон през селището тогава", разказа още Цонка Петкова.

Ако искате да погледнем и към историческия музей, чийто директор сте вие. Какво нашите слушатели, ваши посетители биха могли да видят в него?

"Музеят ни е от 3 експозиции. Разбира се, се започва с археология, за която споменах в началото, че още от дълбока древност може да се проследи животът в този район. Вторият дял, който е най-голям: етнографска част, представян е основно бита, поминъка и занаятите, за които споменах, че са се развивали. В този край са се развивали почти всички занаяти, характерни за епохата на Възраждането. И третият дял от експозицията ни е участие на тетевенци в Национална освободително движение до Руско-турската освободителна война".

Завидна за времето си е била грамотността на тетевенци. Хайде сега с вас да погледнем и към паметника на културата от национално значение тетевенския манастир "Св. пророк Илия“. Какво го различава от останалите манастири?

"Манастирът "Пророк Илия“ както споменахте е паметник с национално значение. Той е основан през XIII век, оцелява при опожаряването на града от кърджалиите, тъй като може да се каже, че тогава е бил в покрайнините на града, а днес може да го кажем, че е почти в пределите на града, като по-интересното е неговото архитектурно оформление, дори може да се каже, че единствен на Балканския полуостров със своето петконхално оформление. Това се получава, тъй като манастирът е бил дострояван без разрешението на султана, за което тетевенци са били глобени с 62 кесии сребърни пари, и поради това дострояване се получавате още две конхи и става петконхален. Друго интересно в манастира е, че са запазени три слоя стенописи могат да се видят от посетителите. Към настоящия момент е запазена манастирската църква и магерницата".

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.