Ако сте като мен, значи наблюдавате ежедневните данни за коронавируса, търсейки проблясъци на надежда сред различните криви: на заразени, хоспитализирани, интубирани, починали, пише Кати О’Нийл за Bloomberg, цитиран от
Investor.
Само ако имаше повече разбиране. Колкото повече гледам числата, толкова повече виждам недостатъците им. Ето моите топ 10:
1. Данните за броя на заразените не говорят почти нищо. Само хората, които са тествани, могат да бъдат броени, но все още няма достатъчно тестове, може би с изключение на Исландия. Най-доброто, което можем да направим, е да преценим колко хора са болни, като предположим какъв процент от заразените могат да бъдат тествани. В САЩ например доказателствата сочат, че хората трябва да са достатъчно болни, за да бъдат хоспитализирани. Около 10% от случаите заслужават хоспитализация, така че действителният брой на заразените може да е около десет пъти по-голям от съобщения.
2. Тестовете не са точни, като неточностите не са симетрични. По-специално, те произвеждат много повече фалшиви отрицателни резултати, отколкото фалшиви положителни - което означава, че те са склонни да показват, че хората са добре, когато всъщност са болни. Някои изследвания сочат, че фалшивите отрицателни резултати може да надвишават 30%. Това означава, че оценките за истинския брой инфекции би трябвало отново да са завишени.
3. Броят на тестовете не е равен на броя на тестваните хора. Тъй като тестовете са толкова неточни, някои хора се тестват два пъти, за да бъдат по-сигурни в резултатите. Това означава, че делът на тестваното население в сравнение с броя на хората, за които е установено, че са заразени, рисува по-розова картина от реалността, давайки още една причина да се смята, че действителният брой на заразените е по-голям.
4. Данните не са синхронизирани. Хората понякога умират седмици след като са хоспитализирани, а те се хоспитализират седмица или повече след положителния тест за вируса. Така че може да очакваме кривата с "броя на смъртните случаи“ да стане по-плоска доста дълго след като кривата с "броя заразени“ стане такава. Добрата страна на това изоставане е, че тъй като възстановяването отнема повече време от леталния изход, смъртността ще намалее с течение на времето.
5. Значението на хоспитализацията се променя. Наскоро намаляването на болничните приеми бе представени като положителен знак. Но сега отнема много повече време, за да бъде настанен някой в болница. Горещите линии са задръстени, линейките са оскъдни, стандартите за хоспитализиране драстично се промениха и хората избягват претоварените спешни отделения. Така че по-малкото хоспитализации не означават непременно, че ситуацията се подобрява.
6. Смъртните случай не се съобщават незабавно или последователно. Различни оперативни проблеми, като попълване на формуляри и уведомяване на близките, определят кога действително се регистрира смъртта. Това може да помогне да се обясни защо най-много починали се обявяват във вторник. Така че не се вълнувайте твърде от добрите новини през уикенда - може да се разочаровате в началото на седмицата.
7. Смъртните случаи извън болниците не се съобщават. Когато хората умират у дома или в социални домове, заведения за ветерани и затвори, те не винаги са преброявани. Това е голям проблем: Когато Франция започна да съобщава за починалите в социалните домове, смъртността в страната се увеличи с 40%. Белгия обхваща тази статистика много добре, като установява, че 40% от смъртните случаи настъпват там.
8. Политиката за обясняване на смъртните случаи не е последователна. След като някой си отиде, защо да се хаби ценен тест? Затова лекарите може да не споменават Covid-19 като причина. Това е въпрос на преценка, особено когато някой вече е бил болен. Това може да има много голям ефект върху данните в определени среди като рехабилитационни заведения и социални домове.
9. Длъжностните лица могат да имат стимули да укриват случаите на коронавирус. Китай, Индонезия и Иран привлякоха вниманието заради своите статистически данни. "Подправянето на статистиката“ не е непознато и в други области в САЩ. Така че не приемайте, че чиновниците не могат да вършат манипулации.
10. Това, което се случва на едно място или средно, може да не е приложимо навсякъде. Някои малки изследвания сочат, че смъртността от Covid-19 е около 1% от заразеното население. Но това не означава, че ще бъде същата в САЩ или в Ню Йорк. Конкретни райони могат да имат много по-лоши проценти на смъртност, просто защото техните здравни системи не са толкова всеобхватни или населението им има повече хронични заболявания. В САЩ има много замърсени райони, които изглежда правят хората по-уязвими на инфекции и по-болни, след като веднъж се разболеят. Както видяхме през последните дни, подобни различия засягат непропорционално цветнокожите.
Колкото и да е привлекателно да продължавате да броите, истинските числа може да не се узнаят дълго време. Тестването трябва да се извършва систематично, дори и при хора без симптоми. Може никога да не се появят точни цифри за починалите. Възможно е те да се изчислят като се използва броят на неочакваните смъртни случаи в сравнение с година по-рано. Но дори и това не е идеално, тъй като блокадите може да намалят други видове смъртни случаи - например при пътни произшествия - тъй като принуждават хората да си стоят вкъщи.
Не ме разбирайте погрешно: Следенето на официалните данни не е пълна загуба на време. Цифрите могат да дадат усещане за случващото се - стига обаче да отчитаме техните недостатъци.