Валежите през януари ще бъдат отново под обичайните за по-голямата част от страната, с изключение на северозападните райони.
Според прогнозните карти на агенцията, траекторията на циклоните ще преминава през централните и по-северни части на континента, при което страната ни най-често ще остава в топлите им, южни сектори, а най-често валежните зони ще ни засягат слабо или изобщо ще остават северно от нас.
При това, наличието на западен вятър често би пречело на инверсионното изстиване, а при такива условия слаби инверсии са по-вероятни в Тракия и високите полета, отколкото в принципно по-студената Дунавска равнина, т.е. на север положителната аномалия ще бъде (е вероятно да бъде) по-изразена.
Доколко подобни сценарии ще се реализират, предстои да разберем, но са необходими и някои важни уточнения:
Такива очаквания имат на практика всички агенции, които издават както пробабилистични(такива с величините на вероятност за мек, нормален или хладен сезон), така и прогнози за големината на аномалиите: IRI, японската JMA, европейската ECMRF, бразилският метеоинститут, Китайската метеоагенция, както и служби на съседни нам балкански държави.
Според тях вероятността за топла зима е над 60 на сто и е в рамките на 60-80 процента - солидна вероятност за тази доста консервативна материя.
Американските климатолози имат значителна успеваемост на прогнозите за зимните месеци през последните няколко години и този факт работи в посока на сигурната прогноза за мека зима.
Единственото неизвестно е могъщият Ниньо, който в момента набира сили в екваториалната част на Тихия океан. Подобен мощен Ниньо не е имало от 1998 година, а тогавашният не беше изявен в късните есенни месеци, какъвто ще бъде сегашният.
Това може да доведе до непредвидими последици за циркулацията, включително над Северното полукълбо и да докара както много мека зима у нас, така и някой крайно неприятен студен сюрприз, подобен от тези, повтарящи се с досадна упоритост над Североизточните американски щати през последните години.