Балканите – новата рискова зона: Тих враг се разгаря под краката ни

Докато светът следи пожарите в горите и планините, нов и по-тих враг се разгаря под краката ни.

Научни екипи от Гърция, Сърбия и България съобщават за зачестили случаи на подземни пожари – тлеещи огнища в торфени и въглищни пластове, които могат да горят с години, без да бъдат забелязани.

Земята гори, но няма пламъци

Подземните пожари не приличат на обикновените. Няма огън, няма светлина. Само дим, мирис на сяра и бавно, почти безмълвно тление, което изпуска метан, въглероден оксид и серни съединения, пише Meteo Balkans.

Най-често се появяват след суша, когато подпочвената влага изчезне, а топлината от разлагащата се органична материя се натрупа под повърхността.

"Проблемът е, че тези пожари не могат да се угасят – те просто мигрират под земята,“ обяснява д-р Мария Цокова от Геологическия институт към БАН. "Веднъж запалени, могат да се разпространят на километри, изяждайки кислорода в почвата.“

Балканите – новата рискова зона

Регионът попада в т.нар. "средиземноморски пояс на тлеене“, където дългите горещи лета и по-сухите зими създават идеални условия за подземно горене. Случаи на подобни явления вече са регистрирани в Северна Гърция, около Кавала, както и в Сърбия, край Бор и Лазаревац – райони, богати на въглищни пластове и торф.

В България учените наблюдават аномалии в почвените газове край Перник, Бобов дол и Девня.

Сензорите отчитат необичайно високи нива на метан и серен диоксид, без видими пожари на повърхността – типичен симптом за подземно тление.

Защо подземните пожари са толкова опасни?

Те не просто замърсяват въздуха. Те унищожават почвената структура, превръщайки я в прах, и могат да предизвикат срутвания и пропадания. Освен това отделят огромни количества въглероден диоксид, правейки ги невидими участници в климатичната криза.

Изчисленията показват, че един средно голям подземен пожар може да отделя толкова емисии, колкото малък град за година. Много от тези пожари започват след човешка намеса — изгаряне на отпадъци, добив на въглища, или дори неправилно изгасени горски огнища, които проникват под земята. Климатичните промени само влошават ситуацията – по-дългите сухи периоди и високите температури дехидратират почвите и ги правят лесно възпламеними.

"Вече не става дума само за горски пожари. Почвата под нас се превръща в гориво,“ коментира проф. Никола Димитров от Белградския университет.

Има ли решение?

Почти няма. Тези пожари се гасят трудно – често единственият начин е да се изолират и оставят да изгорят сами, като се следи посоката на разпространение. В някои случаи се налага инжектиране на азот или вода под налягане, но това е скъпо и почти неефективно при големи дълбочини.