Доц. Иван Иванов: Ускорената трансформация на енергетиката в световен мащаб изисква България спешно да приеме национална енергийна стратегия 

"Един от най-важните аспекти на "Зеления преход“ са инвестициите в новите технологии, свързани с мрежовите услуги, които са необходими за управление на товарите и претоварването на мрежите. Тази тема е особена важна, тъй като ако през 2008 г. енергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в България беше 10,3 % от брутното енергийно потребление, през 2019 г. този процент е удвоен и достига 21,6 %".

Това заяви председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) доц. Иван Иванов в изказването си на проведената Кръгла маса на тема "Зеленият преход – инвестиции в технологии и мрежови услуги", организирана от Института за енергиен мениджмънт. Основният акцент на събитието с участието на водещи български и межднародни експерти, беше пряката връзка между необходимостта от осигуряване на спешни публични инвестиции в електроенергийната мрежа и възможността да се реализира успешно българския "Зелен преход“.

Ръководителят на енергийния регулатор изтъкна, че Планът "Климат, Енергетика" предвижда до 2030 г. потреблението на енергия от ВЕИ у нас да достигне 27 % от брутното енергийно потребление. Според него сегашните високи цени на електроенергията открояват две основни предизвикателства. Първото от тях е свързано с присъединяването на нови ВЕИ централи – до момента постъпилите заявки в ЕСО са за присъединяване на мощности от 28 000 МВТ. Вторият проблем е развитието на електроенергийната система - мрежите, изтъкна доц. Иванов. Според него те трябва да бъдат реорганизирани по начин, по който да бъде осъществяван преносът и управлението на тази ВЕИ енергия. За това обаче се изискват съответните сериозни инвестиции, каза председателят на КЕВР.

"Необходимо е да бъдат извършени корекции в Плана за устойчивост и развитие с цел по-справедливото разпределение на източниците за финансиране. В Плана се предвиждат над 1,5 млрд лв. инвестиции за осигуряване на съхранение и управление на енергията от ВЕИ - трансформатори, устройства за съхранение, силова електроника, инвертори. В същото време в Механизма за възстановяване и устойчивост заложените средства за развитие на електроенергийната система са близо четири пъти по-малко“, изтъкна доц. Иван Иванов. Това

налага необходимост от инвестиции не толкова за увеличаване на мощностите, а за управление на електроенергийната система чрез въвеждане на т.н. "умни мрежи“ за управление на товарите, автоматизация на процесите и др.

Предвид трудностите, свързани с присъединяване на големия брой заявени ВЕИ мощности, доц. Иванов се обяви за създаване на нормативна уредба, регламентираща въвеждането на групови, териториално близки мощности. Той определи като належащи и сериозните промени в процедурите за присъединяване, с цел ускоряване на процеса.

В заключение председателят на КЕВР отново подчерта необходимостта от приемане на актуализирана Енергийна Стратегия на България. Тя трябва да определи националната визия с дълбок хоризонт до 2050 г. - за бъдещето на въглищните централи у нас, развитието на ядрената енергетика, на електроенергийните мрежи и на ВЕИ сектора. "Изработването на тази Стратегия трябва да стане в ускорен порядък, тъй като в световен мащаб промените в енергетиката са в ход и са твърде динамични. Ние трябва да се адаптираме към тези промени, да изработим национална визия и да вземем най-адекватните и полезни за страната решения“, беше категоричен ръководителят на енергийния регулатор. Според него за целта е необходима предварителна национална дискусия за бъдещето на енергийния сектор с участието на водещи енергийни експерти с дългосрочен хоризонт, които могат да дадат необходимите решения. Стратегията следва да бъде изработена въз основа на техните предложения и впоследствие да бъде обсъдена и приета на ниво държавни институции – Министерския съвет и Народното събрание.