Администрацията на американския президент Доналд Тръмп обяви, че държавният секретар на САЩ Марко Рубио и бившият министър-председател на Великобритания сър Тони Блеър са сред основателите на т.нар. "Съвет за мир“ за Газа, съобщи (BBC).

Пратеникът на Тръмп за Близкия изток Стив Уиткоф и зетят на президента Джаред Къшнър също ще бъдат част от "основния изпълнителен съвет“, съобщи Белият дом в изявление в петък, цитирани от NOVA.

В изявлението се посочва още, че българският политик и бивш пратеник на ООН за Близкия изток Николай Младенов ще бъде представител на Съвета за мир на място в Газа и ще работи с Националния комитет за управлението на Газа (NCAG).

Сред останалите членове на основния изпълнителен съвет са Марк Роуън – ръководител на инвестиционен фонд, президентът на Световната банка Аджай Банга и съветникът по националната сигурност на САЩ Робърт Гейбриъл.

Всеки член ще отговаря за ресор, "критичен за стабилизирането на Газа и нейния дългосрочен успех“, се казва в изявлението на Белия дом.

В четвъртък (15 януари) Тръмп заяви, че съветът вече е сформиран, като го нарече "най-великият и най-престижният съвет, събиран някога – по всяко време и на всяко място“. Белият дом допълни, че през следващите седмици ще бъдат обявени още членове.

Сър Тони Блеър беше министър-председател на Великобритания от 1997 до 2007 г. и въведе страната във войната в Ирак през 2003 г. След напускането на поста той беше пратеник за Близкия изток на т.нар. Квартет (САЩ, ЕС, Русия и ООН).

В тази си роля Блеър се фокусира върху икономическото развитие на Палестина и създаването на условия за решение с две държави.

Той вече е участвал във високопоставени разговори за бъдещето на Газа със САЩ и други страни. През август се включи в среща в Белия дом с Тръмп, на която бяха обсъждани планове за територията – определени от Уиткоф като "много всеобхватни“.

През септември британският здравен министър Уес Стрийтинг заяви пред Би Би Си, че включването на Блеър в подобни разговори, с оглед ролята му във войната в Ирак, "би повдигнало някои вежди“. В същото време той припомни ролята на Блеър при сключването на Споразумението от Разпети петък през 1998 г., което сложи край на конфликта в Северна Ирландия. "Ако той може да пренесе тези значителни умения – както в дипломацията, така и в държавното управление – това може да бъде само от полза“, каза Стрийтинг.

Новината идва след обявяването на отделен 15-членен палестински технократичен комитет – Национален комитет за управлението на Газа (NCAG), който ще отговаря за ежедневното управление на следвоенна Газа. Комитетът ще бъде оглавен от Али Шаат – бивш заместник-министър в Палестинската автономия, която управлява части от Западния бряг.

Планът на Тръмп предвижда и разполагането на Международна стабилизационна сила в Газа, която да обучава и подпомага палестинските полицейски сили, а Белият дом съобщи, че ще бъде разположена Международна стабилизационна сила, която да обучава и подпомага палестинските полицейски сили, като ръководител ще бъде американският генерал Джаспър Джефърс.

Мирният план на САЩ влезе в сила през октомври и вече е във втората си фаза, но остава неясно бъдещето на Газа и 2,1 милиона палестинци, които живеят там.

В рамките на първата фаза "Хамас“ и Израел се договориха за примирие през октомври, както и за размяна на заложници срещу затворници, частично изтегляне на израелските сили и увеличаване на хуманитарната помощ.

По-рано тази седмица Стив Уиткоф заяви, че втората фаза ще включва възстановяването и пълната демилитаризация на Газа, включително разоръжаването на "Хамас“ и други палестински групировки.

"САЩ очакват "Хамас“ да изпълни изцяло своите задължения“, предупреди той, като уточни, че те включват и връщането на тялото на последния загинал израелски заложник. "Неспазването им ще има сериозни последици“.

Въпреки това примирието остава крехко, като и двете страни се обвиняват взаимно в многократни нарушения. От влизането му в сила близо 450 палестинци са били убити при израелски удари, съобщава контролиранoто от "Хамас“ министерство на здравеопазването в Газа, докато израелската армия твърди, че през същия период трима нейни военнослужещи са били убити при атаки на палестински групировки.

Хуманитарната ситуация в територията остава тежка, според ООН, която подчертава необходимостта от безпрепятствен поток на жизненоважни доставки.

Войната в Газа беше предизвикана от нападението на "Хамас“ срещу южната част на Израел на 7 октомври 2023 г., при което загинаха около 1200 души, а 251 бяха взети за заложници. Оттогава при израелски атаки в Газа са загинали над 71 260 души, според здравното министерство на територията, контролирано от "Хамас“.