През 2024 г. Европейският съюз официално прие Директива (R2RD) за насърчаване на ремонта на стоки.

Какво реално се променя за потребителите

С новата директива Европейският съюз за първи път третира ремонта не като услуга "по избор“, а като гарантирано потребителско право, пише Климатека. Целта е поправката да стане по-достъпна, по-изгодна и по-предпочитана от подмяната с нов продукт.

На практика това означава:

 1. Ремонтът става задължение, не изключение:

● производителите на избрани продукти са задължени да осигуряват ремонт и след изтичане на стандартната 2-годишна гаранция;

● за някои продукти това задължение може да достигне до 10 години;

● ремонтът трябва да бъде безплатен или на разумна цена;

● потребителите имат право на заместващ уред за времето на ремонта;

● улеснява се достъпът до резервни части и независими сервизи;

● списъкът с обхванати продукти ще се разширява постепенно.

 

2. Ремонтът става по-изгоден избор: Директивата стимулира потребителите да избират поправка вместо подмяна:

● при избор на ремонт в рамките на гаранцията тя се удължава с 12 месеца;

● търговците са длъжни ясно да информират за този избор и последиците от него.

За да не останат новите правила само "на хартия“, директивата предвижда поне една национална мярка за насърчаване на ремонта във всяка държава членка, европейска онлайн платформа за информация за правото на ремонт (от 2027 г.) и единен европейски формуляр за извършен ремонт.

Какво да правите, когато закупена стока се окаже с дефект

Накратко за потребителите правото на ремонт означава по-дълъг живот на вещите ни, по-малко излишни разходи и повече контрол като потребители – вместо още отпадъци и емисии.

 

Директивата за правото на ремонт прави поправката по-достъпна, по-изгодна и по-трудна за отказ от страна на производителите.

От гледна точка на бизнесите директивата не е еднозначно добра новина, тъй като тя значително увеличава отговорността им към продуктите, които произвеждат. Последиците за тях не са само свързани с поддръжката на стоките в рамките на гаранционния срок, но ще имат отражение и върху фазите на проектиране и производство. R2RD – редом с другите политики от плана за кръгова икономика на ЕС, изискват от предприятията да въведат дизайни, които са по-издръжливи, по-лесни за поправка и позволяват модернизация, което ще доведе до увеличаване на разходите за производство. 

Очаква се директивата да окаже влияние върху доминиращите производители на смартфони, например спрямо Apple. От една страна новите регулации блокират търговските политики на обвързване на софтуер с части, което е една от основните причини ремонтите да се извършват във фирмени магазини. От друга страна, клаузата за насърчаване на по-справедлив достъп до части и опции за сервиз допълнително ще намали монопола на търговските марки над възможностите за извършване на ремонт.

Как това се отразява на българските потребители?

 

България като държава членка на ЕС е длъжна да приложи решенията в националното законодателство в срок от 24 месеца след приемането на директивата. R2RD задължава България да създаде механизми за транспониране на директивата и да назначи публични органи, които ще бъдат отговорни за прилагането на новите мерки. Следващата стъпка ще бъде въвеждането на ефективни и пропорционални санкции за нарушение на новите правила.

 

Съгласно директивата всяка страна трябва да въведе поне една мярка за директно стимулиране на потребителите да се запознаят и да се възползват от правото си на ремонт. Тези стимули могат да включват информационни кампании, ваучери за ремонт или финансово подпомагане на общностни инициативи, които популяризират правото на ремонт сред гражданите.

 

На този етап няма информация България да е предприела конкретни стъпки в посока прилагането на директивата. Комисията за защита на потребителите (КЗП), както и други потребителски организации предоставят базова информация за обхвата на директивата, но не поддържат статистики за нагласите сред българското общество относно правото на ремонт или как те процедират с повредени уреди.