FT: Западът промени мисленето си за това как да надхитри Путин

Подпомагането на украинските сили да разкрият слабостите на Москва може да даде на Киев предимство в зимната безизходица на войната, пише Лорънс Фрийдман в статия за британския вестник The Financial Times.

Агенция "Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора й.

Налице е значителна промяна в отношението на Запада към войната на Украйна с Русия. Извървян е дълъг път. В началния етап на войната надеждите бяха, че ако ще бъде достатъчно Украйна да остане в битката, докато не се появи възможност за мирно уреждане на конфликта. Сегашният консенсус сред водещите западни държави е, че единственият начин да се убеди Русия, че не може да успее във войната, е въоръжените сили на Украйна да освободят колкото се може повече територия.

Това изисква значителна помощ за следващата офанзива. Именно заради това Франция обеща да изпрати леки колесни танкове на Украйна, а САЩ и Германия - да осигурят бойни машини на пехотата. Обединеното кралство е готово да изпрати танкове Challenger 2, създавайки прецедент, който се надява и други да последват, особено с произведения в Германия Leopard 2. След като Полша и Финландия обявиха желание за доставката на този вид танкове, сега остава да се види дали германският канцлер Олаф Шолц ще се присъедини към тях.

Настоящата стратегия на руския президент Владимир Путин е мрачна и безкомпромисна. Той изглежда вярва, че дори при военна безизходица Русия може да надживее Украйна, заедно с нейните западни поддръжници, като постави икономиката и обществото си на бойна основа. Той възприе тази стратегия преди три месеца, когато след поредица от провали предяви претенции за четири региона на Украйна, обяви мобилизирането на 300 000 допълнителни войници и започна продължителна кампания с ракети и дронове, за да смаже критичната инфраструктура на Украйна. Целта беше да се осигури достатъчно жива сила за стабилизиране на фронтовите линии, нанасяне на максимални щети на икономиката на Украйна и деморализиране на нейното население. За да запазят обвързаността на руското население, им бе предложена териториална награда, която си струваше страданието и дългото чакане, с предупреждение, че са въвлечени в цивилизационна борба с упадъчните сили на НАТО и че всичко, което ценят, ще бъде изложено на риск, ако страната се поколебае в този критичен момент от нейната история.

Путин не търси уреждане на конфликта чрез преговори, защото всяко споразумение, което изисква изтегляне на Русия, ще изглежда като поражение и ще повдигне въпроси относно целите и тежките разходи на тази война. Първият резултат от тази непоколебима позиция бе отслабването на натиска върху президента на Украйна Володимир Зеленски да търси сделка поради страданието на страната му и бремето, което войната поставя върху неговите международни поддръжници. Когато Путин настоява, че предварително условие за преговори е приемането, че четирите превзети от силите на Москва региона вече са част от Русия, въпреки че нито една от тях не е изцяло под неин военен контрол, очевидно няма път напред на дипломатическия фронт.

Украйна определено понесе огромен икономически удар. Милиони избягаха от страната. Но все пак се бори. Путин се опита да направи зимата възможно най-тежка, като лиши хората от електричество и вода. Осуетяването на това усилие и насърчаването на устойчивостта на Украйна е жизненоважна част от западната стратегия, независимо дали чрез подобрена въздушна отбрана или помощ за поддържане на икономиката на повърхността. Путин също се надяваше, че подкрепата на Запада ще изчезне през зимата, но в това отношение той бе разочарован. Вярно е, че републиканците в Камарата на представителите на САЩ заплашват да спрат бъдещи помощи за Киев, но тъй като значителен нов пакет за помощ бе току-що договорен, това е проблем за по-напред през годината. Това обаче служи като напомняне, че може да бъде трудно да се поддържа Украйна на сегашните нива за неопределено време, което добавя неотложност към момента на уреждане на конфликта.

Икономиката на Русия не е пострадала толкова, колкото тази на на Украйна, въпреки че сега се свива по-бързо от преди. Основното предизвикателство, пред което е изправена Москва, е генерирането на достатъчна бойна мощ, за да запази територията, която вече контролира, и да предприеме нови офанзиви, за да изпълни амбициите на Путин. След като е изразходвал голяма част от запасите си от прецизни управляеми ракети и бронирани превозни средства, той е заседнал в изтощителен режим на война. Превзел е голяма част от град Соледар. Както и в съседния Бахмут, артилерия и жива сила бяха хвърлени срещу украинските защитници в отчаяни усилия да получат нещо, което да покажат в отговор на месеците на огромни усилия.

На други места Русия укрепи отбранителните си линии, използвайки хилядите мобилизирани мъже. Това, плюс блатистата почва, попречи на Украйна да продължи пробивните си офанзиви от началото на септември толкова бързо, колкото би искала, въпреки че все още напредва бавно в Луганск. Основните й успехи са в използването на точна далекобойна артилерия за унищожаване на складове с руски боеприпаси и удари по войски. Последната промяна в командването на Русия – назначаването на генерал Валерий Герасимов, началник на генералния щаб, начело на цялото военно ръководство - показва, че Москва все още няма доверие във военната си организация.

Мнението на Запада е, че единственият начин да се промени мисленето на Путин е Украйна да вземе повече от предстоящите битки. Докато не нанесе още поражения на руските сили и не си възвърне загубените позиции, Москва едва ли ще отстъпи от максималистичните си цели. Военният успех никога не може да се приема за даденост и дори да бъде постигнат, няма гаранция, че Путин ще признае поражението си, ако все още се чувства способен да се задържи на власт. Няма лесни начини за прекратяване на тази война, но по-нататъшното доказване на слабостта на военната позиция на Русия ще бъде добро начало.