Изтъкнат български поет почина от коронавирус в Ню Йорк

Един от най-изтъкнатите съвременни български поети почина от коронавирус. Георги Белев си е отишъл от този свят в клиника в Ню Йорк на 75 години, след като не е успял да се пребори с COVID 19. Новината съобщи неговият приятел и поет Румен Леонидов във фейсбук. Георги Белев има седем стихосбирки като последната му - Умерена облачност“ е издадена в Пловдив от ИК "Жанет 45" през 2012 година. 

Роден е в Кюстендил на 4 май 1945 г. Израства и учи в София. През 1969 г. се дипломира като радиоинженер. За кратко работи като проектант в "Транспроект“. Редактор във в. "Орбита“ (1971 – 1973), "Литературен фронт“ (1974 – 1982) и изд. "Народна култура“ (1983 – 1989).

От 1990 г. Георги Белев живее в Бостън. През 1993 г. взема магистърска степен по сравнителна поетика от Бостънския университет.

Като преводач първо се изявява в България, превеждайки американски поети. Публикува две книги с избрани стихотворения от съвременните американски поети Робърт Блай (1986) и Голуей Кинел (1989). След като емигрира е инициатор за издаването на може би най-хвалената антология с българска поезия в САЩ – антологията "Глина и звезда: съвременни български поети“ (1992).

Ето едно от стихотворенията му:

ЖИВОТ

Все повече се омотавам в страховете си.

От ден във ден залитам -

кокошка с вързани крака за продан.

До мене е жена ми - същото.

И сме добри, и отстъпчиви.

Расте лъжата ни със розова якичка,

държи се хубаво, не ни излага,

роди се вчера, вече в пубертета.

Треперим вечер, има всякакви.

Но тя не ходи, дебне ме лъстиво,

наднича в банята, когато съм под душа...

И вече знам, че ще случи!

Дори се готвя, спорт, диети,

свободен, млад, но с много опит.

Каква любов - лъжа в лъжа!

Лъжосмешението дали е грях?

Потомството гъмжи - лъжа, лъжи,

съвсем сме вече притеснени.

Настъпям крак, ухо, кореми,

не охват даже, а се умножават

като амеби, само че по-бърже.

И пъплят, падат от тавана

в лъжицата ми... Боже, канибалство!

Жена ми гълта замижала.

Но тя ли е? Тъй чуждо диша,

а ноздрите и горната й устна

туптят особено и все по-близко...

Ще спя отделно, ще подпра вратата

с живота си - присъда доживотна.

С леглото ни! - лъжата ме поправя

и влажните й мишци ме затискат

в изпитана, последна хватка.