Колко струва здравето в Европа - и защо българите плащат най-много?

Въпреки че Европейският съюз (ЕС) определя достъпа до здравните услуги като основно човешко право, в действителност значителна част от разходите за здравеопазване се поемат от самите граждани, предава Euronews. Според данни на Евростат близо 15 на сто от общите здравни разходи в ЕС идват директно от джоба на домакинствата.

За сравнение, задължителните здравноосигурителни вноски покриват около 51 процента от разходите, а публичното финансиране чрез държавни средства - около 30 процента. Това означава, че средностатистическото европейско домакинство заплаща пряко по 15 евро за всеки 100 евро, изразходвани за здравни услуги. Размерът на тези директни плащания обаче варира значително в различните страни.

През 2024 г., делът на разходите, които се поемат лично от гражданите, е най-нисък в Люксембург, където домакинствата покриват 8,5 процента от общите разходи за здравеопазването. Сравнимо ниски нива се наблюдават и във Франция (8,9 на сто), Хърватия (9,4 процента), Ирландия (10,6 на сто) и Германия (10,7 процента).

В другия край на скалата се намира България, където 35,5 процента от всички здравни разходи се поемат директно от гражданите. Подобни високи стойности се наблюдават и в Латвия (35,1 на сто), Гърция (34,3 процента), Сърбия (32,1 процента), Литва (31,4 на сто) и Босна и Херцеговина (31 процента).

Здравният икономист д-р Джоузеф Пископо от Министерството на здравеопазването на Малта посочва, че страните от Източна и Южна Европа обикновено имат по-висок относителен дял на разходите, тъй като по-слабо развитите икономики не могат да осигурят достатъчно публично финансиране. Според него по-богатите държави разполагат с повече ресурси и съответно постигат по-ниски равнища на лични плащания за здравеопазване.

Според Джонатан Сайлъс, преподавател в Лондонското училище по икономика, обръща внимание на значението на националните здравноосигурителни системи. Според него различията се дължат основно на това кой има достъп до публично покритие, какви медицински услуги се включват в обхвата му и каква част от разходите се възстановяват.

Паскал Гарел, изпълнителен директор на Европейската федерация на болниците (HOPE), посочва, че страните с широко обществено или социално здравно осигуряване обикновено успяват да сведат личните плащания до минимум. Такива системи осигуряват пълен пакет от услуги - болнична и извънболнична помощ, предписани лекарства и профилактика - като същевременно налагат ниски или никакви потребителски такси за основните медицински грижи. Те предвиждат и защита за хората с ниски доходи, възрастни граждани и хронично болни. Франция, Германия и Швеция са сред държавите с такива модели.

Освен разликите в процентите, съществуват и сериозни разминавания в реалните суми, които гражданите заплащат годишно. През 2023 г., средностатистическият жител на ЕС е похарчил около 542 евро от джоба си за здравеопазване. В рамките на 34 европейски държави, този разход варира от едва 116 евро в Молдова до над 2 396 евро в Швейцария.

Сред страните-членки на ЕС, най-ниски са личните здравни разходи в Хърватия - около 136 евро годишно, а най-високи - в Белгия, където достигат 1 176 евро. Жителите на Норвегия също плащат значителни суми - средно по 1 158 евро на човек годишно. По-ниски годишни разходи - под 300 евро - са отчетени още в Босна и Херцеговина (206 евро), Румъния (223 евро), Полша (232 евро) и Сърбия (293 евро). Според Гарел по-високите разходи на глава от населението в Западна и Северна Европа се дължат на мащабните инвестиции в модерната и високотехнологичната медицина.