A A 0

Сподели

E-mail Принтирай Копирай този линк

Размер на шрифта

A A A

Рисковете, произтичащи от войната в Иран, се подценяват - за това предупреди президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард в интервю за The Economist.

Според Лагард, на фона на ситуацията, която Международната агенция за енергията вече определя като "най-големия енергиен шок в историята“, очакванията за бързо нормализиране могат да се окажат "прекалено оптимистични“.

Тя отбеляза, че техническите експерти на ЕЦБ са на мнение, че щетите вече са твърде значителни.

По думите ѝ няма как изгубеният капацитет в доставките на енергийни суровини от Персийския залив да бъде възстановен в рамките на няколко месеца, като нарушенията биха могли да продължат години.

Лагард подчерта още, че съществува риск последствията да се проявяват постепенно, което може да доведе до закъсняла оценка за реалната сериозност на кризата.

Що се отнася до паричната политика, тя заяви, че ЕЦБ се намира в добра позиция да реагира, но изрази по-сериозни притеснения относно състоянието на правителствените бюджети.

По нейните думи фискалното пространство в момента е по-ограничено в сравнение с периода 2022–2023 г., когато държавите са изразходвали 2,5% или повече от БВП, за да смекчат ефекта от рязкото поскъпване на енергията след инвазията на Русия в Украйна.

"Този път всяка подкрепа ще трябва да бъде "персонализирана, целенасочена и временна“, уточни тя.

Относно ролята на Америка в глобалната система, президентът на ЕЦБ зае по-критична позиция. Тя изрази частично съгласие с премиера на Канада Марк Карни, който по-рано през годината заяви, че старият ред се разпада, но не подкрепи тезата, че трябва да бъде изграден изцяло наново. Според нея многостранни институции като Международният валутен фонд, Световната банка и Световната търговска организация могат да бъдат реформирани, дори и ако "доминацията“ на САЩ в тях бъде намалена. В настоящата глобална ситуация обаче Европа продължава да има ключова роля.

"Критиките към Европа са силно преувеличени“, заяви Лагард, като допълни, че това разочарование вероятно е отражение на високите очаквания. Континентът, който някога е бил възприеман като "мечта“ и "обещание“, е постигнал "брутален успех“ в осигуряването на мир, подчерта тя, макар и да призна, че Европа трябва да направи още.

Сред приоритетите, които тя очерта, са изграждането на истински единен пазар, задълбочаването и повишаването на ефективността на капиталовите пазари, увеличаването на продуктивността и иновациите, както и създаването на цифрово евро, което да подпомогне интеграцията. Според Лагард обаче реализирането на всички тези цели изисква политическо единство - нещо, което се затруднява от нарастващия националистически популизъм.