''Метрото на Газа'': Мистериозната мрежа от подземни тунели, използвана от ''Хамас''

Безбройните тунели под Газа се използват предимно за контрабанда на стоки от Египет и атаки срещу Израел. Съществува обаче и втора подземна мрежа, която израелските отбранителни сили разговорно наричат ''метрото на Газа''. Това е огромен лабиринт от тунели на няколко километра под земята, използвани за транспортиране на хора и стоки; за съхранение на ракети и тайници за боеприпаси. Там са разположени командни и контролни центрове на ''Хамас'', далеч от любопитните очи на самолетите и дроновете за наблюдение на Израелските отбранителни сили.

През 2021 г. ''Хамас'' съобщава, че са изградени тунели на 500 километра под Газа, въпреки че не е ясно дали тази цифра е достоверна. Ако е вярно, то тогава подземните тунели на ''Хамас'' са с дължина малко по-малка от половината от дължината на системата на метрото в Ню Йорк.

''Това е много сложна, много голяма – огромна – мрежа от тунели, построена на доста малка територия'', казва военният експерт Дафне Ричмънд-Барак, професор в израелския университет ''Райхман''. Не е ясно колко струва тунелната мрежа на ''Хамас''. Цифрата вероятно е значителна, както по отношение на работна сила, така и на капитал.

Газа е под сухопътна, морска и въздушна блокада от Израел, както и под сухопътна блокада от Египет от 2007 г. насам и се смята, че не притежава типа масивна машина, която обикновено се използва за изграждане на тунели дълбоко под земята. Експерти казват, че работници, използващи основни инструменти, вероятно са изкопали мрежата, която е окабелена с електричество и подсилена с бетон. Израел отдавна обвинява ''Хамас'', че отклонява бетон, предназначен за граждански и хуманитарни цели, към изграждането на тунели. Твърди се, че разходите за тунелите са достатъчни за изграждането на бомбоубежища.

Асиметрично предимство

Тунелите са средство за водене на война още от средновековието. Днес те предлагат на групировки като ''Хамас'' предимство в асиметричната война, отричайки някои от технологичните предимства на по-напреднали военни като Израелските отбранителни сили.

Това, което прави тунелите на ''Хамас'' различни от тези на ''Ал Кайда'' в планините на Афганистан или ''Виет Конг'' в джунглите на Югоизточна Азия, е, че са  изградени под една от най-гъсто населените зони на планетата. Близо 2 милиона души живеят в рамките на 45 km², които съставляват град Газа.

''Винаги е трудно, когато става въпрос за тунели, във всеки контекст, дори когато са в планински район, но когато са градски, тогава всичко е по-сложно – тактическите аспекти, стратегическите аспекти, оперативните аспекти и, разбира се, защитата, която искате да осигурите за цивилното население'', казва Ричмънд-Барак.

След терористичната атака на 7 октомври в Израел, при която бяха убити най-малко 1400 души, предимно цивилни, израелските сили многократно казват, че ''Хамас'' се крие в тези проходи ''под къщи и сгради, населени с невинни цивилни от Газа'', като на практика ги превръща в човешки щитове. 

Очаква се израелските отбранителни сили да проникнат в тунелите при предстоящото сухопътно нахлуване в Газа. Израел започна сухопътна атака срещу Газа през 2014 г., за да се опита да премахне подземните проходи. В петък Израел предупреди около 1,1 милиона, живеещи в Газа, да се преместят на юг преди началото на операцията. Според критиците на идеята, подобна заповед е невъзможно да бъде изпълнена в кратък срок насред военна зона. ООН каза, че призивът за евакуация ''противоречи на правилата на войната и елементарната човечност''. Според Ричмънд-Барак бомбардирането на подземните проходи обикновено е най-ефективният начин за премахването им, но такива удари могат да засегнат цивилни.

Ясно е, че новите технологии сами по себе си не са достатъчни, за да спрат подземната атака на ''Хамас''. Израел похарчи милиарди долари, опитвайки се да защити границата си с интелигентна система, която може да се похвали с усъвършенствани сензори и подземни стени, но ''Хамас'' все пак успя да осъществи нападение на 7 октомври по суша, въздух и море, пише "Сега".

Ричмънд-Барак казва, че е необходим различен подход, който да използва визуално разузнаване, наблюдение на границите и дори да включва цивилните, които  да следят за всичко подозрително. ''Няма единно решение за справяне със заплаха от тунел. Няма Железен купол за тунели'', казва  Ричмънд-Барак.