Разказ от Одеса: Въздушни тревоги, военни своеволия и молитви към Бога да оцелееш

Ежедневието на украинците е всичко друго, но не и нормално. Това стана ясно от разказа на Дина Дели, бесарабска българка, родена в Одеса, в “Денят на Фокус" по Радио “Фокус".Тя е завършила журналистика в СУ “Св. Климент Охридски". Създала е свое семейство в България и живее в Перник, но другите й близки са в Одеса - леля й с цялото си семейство, братовчед, брат, кумове, съученици и близки приятели.

“Като майка още се учудвам как семейството ми стои в региона все още. Постоянно има сирени за тревога, предупреждения за дронове, ракети. Имам чувството, че близките ми като че ли вече са приели положението за даденост. Има въздушна тревога от 6 до 7 ч сутрин, а в 8 ч. отиват на работа. Това най-много ме изненадва - не знам как успяват да балансират всичко това", сподели откровено събеседничката.

“Миналата седмица приятелка, която живее и работи в Одеса, трябваше да спира работа за между час и два в продължение на няколко дни заради въздушните тревоги. Свърши ли тревогата, всички започват отново да изпълняват задълженията си. Няма сигурност в нищо, всеки се надява, че лошото ще го подмине", описа атмосферата на живота в Украйна в момента Дели.

Ако децата са ученици и има тревога, която продължава повече от час, родител или близък е длъжен да прибере детенцето от училище. “За по-малките има бомбоубежища. За по-големите въздушната тревога минава в коридорите на учебното заведение. Според мен се молят на Господ бомбите да не ги засегнат - и това е всеки път", каза още Дина Дели.

“Моя позната каза, че в Измаил - един от граничните с Молдова градове, скоро за пръв път е видяла БТР и изживяването за нея е

било потресаващо. Чакала е за регистрация на автомобил и служителката на гишето им е казала, че има само едно свободно място за регистрация. В Украйна предварително записваш час, когато трябва да свършим административна работа. Ако просто отидеш и чакаш на опашка, има голяма вероятност да не бъдеш обслужен. Моята приятелка не е записала час, въпреки това е чакала и се е надявала момчето, което е трябвало да регистрира колата си преди нея, да не дойде, за да може тя да ползва неговото място. Администраторката я е успокоила с думите “Не се притеснявай, военните минаха и го прибраха след поредна проверка". Това е най-ужасното - мъжете се крият, защото ги грози смъртна опасност. Украинците не са достатъчно подготвени технически и са принудени да ползват повече човешка сила във войната", разказа още Дели.

“Запознах се с дама от български произход, която е дошла в България от Запорожка област. 13 блок поста са покривали разстояние от 30 км! Били са 6 коли на опашката и трябва да караш по миниран път! Войник от руската армия им е дал разрешение за тръгване, но никой не поискал да бъде първи в тази минирана област. Тогава са чули думите: “Или тръгвате, или ние ще ви убием!"

После на следващ пост, близо до украинската армия пак се образува опашка. Тогава руските военни стрелят по посока на украинските военни с цел да предизвикат отговор и огънят да попадне върху колите на евакуиращите се украинци. Моята близка каза, че в този момент всички са се молили да оцелеят и е станало ясно, че руските военни просто се “забавляват" по този начин!", описа ужаса на войната Дели.

Това семейство, избягало от Украйна, в момента е в България и вече няма дом, няма къде да се върне. Опитват се да устроят живота си у нас.Жените могат лесно да избягат от Одеса, но мъжете- не, категорична бе Дина Дели.

“Благодарение на българските ми корени имах възможност да дойда в България и да следвам в Софийския университет безплатно. Това е доста добра възможност, защото тя позволява да се върнем в прародината си, да се развиваш в Европейския съюз", разказа защо е дошла в България Дели. Тя от години вече живее у нас.