Свободното движение на хора е една от най-големите европейски придобивки, но в някои германски градове то поражда сериозни социални проблеми. Това показва репортаж на списание "Шпигел“, посветен на Хаген – град в Рурската област, озаглавен "Хаген в Рурската област – където нищо не е наред“.

След отпадането на ограниченията за достъп до германския трудов пазар за българи и румънци през 2014 г., хиляди хора от Югоизточна Европа – често роми, маргинализирани в родните си страни – потърсиха по-добър живот в Германия. Те се заселиха основно в индустриални градове с евтини жилища като Хаген, Дуисбург, Дортмунд и Гелзенкирхен.

Много от новодошлите обаче пристигат без работа и разчитат на германската социална система. Достатъчна е минимална заетост (т.нар. Minijob), за да се придобие право на социални помощи – не само за работника, но и за цялото му семейство.

В Хаген и други градове мигрантите често наемат изоставени, евтини и занемарени имоти. Общинските проверки разкриват шокиращи условия: стаи, пълни с боклук и мухъл, кражби на ток, обитатели без регистрация, деца извън училище. В някои случаи в един имот са регистрирани десетки хора, които реално липсват – явен сигнал за измами със социални помощи.

Само в Хаген през 2023 г. живеят над 7 000 румънци и българи, което е около 3,5% от населението на града.

Социалното напрежение е плодородна почва за крайнодесни партии. В градове с много мигранти "Алтернатива за Германия“ (АзГ) печели все повече подкрепа. В Гелзенкирхен партията вече е първа сила, а на местните избори през 2025 г. удвои резултатите си и изведе кандидати на балотаж в Дуисбург, Гелзенкирхен и Хаген.

Притокът на семейства води до ръст на децата. За последните десет години в Хаген са построени или разширени 37 детски градини и 5 училища. Но и това не стига – 250 деца в момента нямат място в училище. В едно от новите основни училища 98% от учениците са с чуждестранен произход.

Списанието дава пример: семейство с три деца под 14 години може да получава около 3 350 евро месечно от социални помощи и покриване на наем. За много хора от Югоизточна Европа това е повече, отколкото биха изкарали с работа.

Само през 2024 г. властите са проверили над 120 000 случая на съмнения за измами със социални помощи, като в повечето от тях подозренията са потвърдени.

Въпреки проблемите, страната има нужда от мигрантите: над 685 000 българи и румънци са наети на работа, много от тях в сектори, които германците избягват – например месопреработването. Без тях цели индустрии биха се оказали парализирани.

Според "Шпигел“ обаче тежестта от "имиграцията по бедност“ е концентрирана в индустриални райони и бедни квартали, докато богатите предградия на Мюнхен или Хамбург остават незасегнати.