Световната икономика навлиза в порочен цикъл, подобен на този в България от 90-те

За икономическите предизвикателства и конспирации през изминалата 2020 година – икономистът доц. Григор Сарийски направи своя обзор в "Нашият ден" по БНР:

"Икономиката не е нещо, което може да прави резки маневри – значимите процеси в икономиката се развиват с години и след това трудно могат да бъдат спрени – на практика това е като да обърнете голям кораб. Това, което видяхме през 2020-а, беше продължение на един процес, започнал още 2008-2009 година – затъването на световната икономика в дълг. На практика, по данни на много международни организации, дълговете достигнаха до 3,6-3,7% от световния брутен вътрешен продукт. Това е много над нивата, които сме виждали досега. 

Едно от особено неприятните последствия от това е "задъхването на икономиката" – създаването на т.нар. "зомби компании" (компании, които съществуват единствено благодарение на ниските разходи за обслужване на дълговете си) и ангажирането на все по-голяма част от ресурса, който иначе би могъл да бъде впрегнат в продуктивни и иновативни производства. Този ресурс не може да бъде освободен именно по тази причина – помпането на все повече евтин дълг. От 2008-а лихвите постоянно намаляват. Това в момента е създаването на една нездравословна среда и няма как да завърши по друг начин освен със следваща вълна на кризата.

Естествено, цялата вина ще бъде хвърлена на пандемията, истината обаче е съвсем друга. Коронакризата само доведе до ускоряване и задълбочаване на неблагоприятните тенденции. Вероятно през 2021 г. ще видим разразяване на нова вълна на кризата, защото през 2020 година ние реално нямахме криза. Нито едно банка, нито една голяма компания не фалира. Същинските последствия от този застой и от потъването на икономиката в "блато" тепърва ще се проявят. 

Икономиката навлезе в един много порочен цикъл, който ние видяхме в България през 90-те години на миналия век. Същото се получава сега в световен мащаб – печатат се облигации, които замръкват вечерта в трезорите на Централната банка. В Европейската централна банка положението е много по-зле от това в САЩ, където е 1/3 от техния БВП. Активите на ЕЦБ са 55% от БВП на еврозоната. В Япония активите на ЯЦБ са 125% от БВП! 

Това представлява печатане на пари. Когато се емитира все повече държавен дълг и този дълг се изкупува от Централната банка – пряко или косвено – това означава, че паричната маса, парите в обращение се увеличават. А увеличението на парите неминуемо води до рязък ръст на цените в икономиката, съответно и до рязко нарастване на потребителските разходи, реално обедняване на населението... Единственото, което спира да се развие този процес, е, че хората влагат все по-голяма част от доходите си в банките и това е, което пречи на потребителските разходи да нарастват рязко и да доведе до стрес в икономиката."