Астрономи откриха, че междузвездната комета 3I/ATLAS (C/2025 N1) отразява слънчевата светлина по напълно нов начин. С помощта на едни от най-мощните телескопи в света - Very Large Telescope (ESO) в Чили, Nordic Optical Telescope (ORM) в Лас Палмас (Испания) и на 2-метровия телескоп в НАО-Рожен, международен екип установи, че прахът на кометата проявява най-голямата отрицателна поляризация, наблюдавана някога при комета или астероид — откритие, което може да промени досегашните ни представи за малките тела, идващи от други звездни системи.
В наблюденията на международен екип от астрономи, с 2-м телескоп на НАО Рожен участва д-р Галин Борисов от Института по астрономия към БАН.
Резултатите, публикувани в списанието The Astrophysical Journal Letters, показват, че прахът на 3I/ATLAS е смес от тъмни и ледени частици, подобни на тези в далечните транснептунови обекти. Открита през 2025 г., 3I/ATLAS е едва третият известен междузвезден обект след 1I/ʻOumuamua и 2I/Borisov.
Изследователите смятат, че тази комета може да представлява напълно нов клас междузвездни тела, които разкриват как се образуват и еволюират планетни системи в други части на Галактиката. Предстоящите наблюдения около и след перихелий ще потвърдят тези изключителни резултати.
Учените са наблюдавали как слънчевата светлина, отразена от праха и леда на кометата, създава необичайно силен сигнал на "отрицателна поляризация“. "Поляризационният подпис на 3I/ATLAS е различен от всичко, което сме виждали досега“, казва д-р Зури Грей от Университета в Хелзинки, водещ автор на изследването. "Тя показва дълбока и тясна отрицателна поляризация — по-силна от тази при която и да е известна комета — което подсказва, че нейният прах и лед имат напълно непознати свойства.“
Тайнствен пратеник от друга звездна система?
3I/ATLAS е едва третият междузвезден обект, открит досега — след 1I/ʻOumuamua (2017 г.) и 2I/Borisov (2019 г.). За разлика от своите предшественици, които наподобяваха астероид и обикновена комета, 3I/ATLAS изглежда е напълно нов тип междузвезден обект.
Поляриметричните данни показват, че светлината, отразена от 3I/ATLAS, е силно поляризирана в посока, успоредна на равнината на разсейване — явление, известно като “отрицателна поляризация". Измерената стойност достига − 2.7% при фазов ъгъл от само 7°, с инверсен ъгъл от 17° — комбинация, невиждана при други обекти в Слънчевата система.
Следи от вода и необичаен прах
Спектроскопични наблюдения от други екипи вече показаха, че 3I/ATLAS има червеникав оттенък и съдържа вода и въглероден диоксид, дори на големи разстояния от Слънцето. Новите поляриметрични данни потвърждават това и водят до предположението, че прахът на кометата е смес от тъмни и ледени зърна, подобни на тези, открити върху далечни транснептунови обекти.
"Този обект сякаш съчетава свойства на ледени тела от външната Слънчева система и на напълно чужд материал от друга звезда,“ обяснява д-р Стефано Банюло от Обсерваторията Арма (Великобритания). "Неговите характеристики поставят под съмнение нашите модели за състава на кометния прах.“
Поглед към галактическото разнообразие
Тъй като междузвездните посетители като 3I/ATLAS преминават през нашата система само веднъж, астрономите имат ограничено време за наблюдения. Според екипа, това откритие показва, че разнообразието на междузвездните тела е много по-голямо, отколкото се е смятало досега.
"3I/ATLAS разширява границите на нашето познание за междузвездните обекти,“ казва д-р Галин Борисов от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН. "Тя може да представлява напълно нов клас малки тела, формирани при различни условия в други планетни системи.“
Следващи стъпки
Екипът ще продължи наблюденията на 3I/ATLAS при приближаването ѝ към Слънцето. Очаква се, че новите данни ще помогнат да се изясни как се развива нейната кома и дали необичайното поляризационно поведение се запазва с времето.
Приносът от българска страна се подкрепя от проект № KΠ-06-H88/5 (декември 2024) "Физични свойства и химичен състав на астероиди и комети - ключ към задълбочаване на познанията за произхода и еволюцията на Слънчевата система“ финансиран от Фонд научни изследвания. НАО Рожен е обект от Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 (проект РАЦИО), финансово координирана от Министерството на образованието и науката на Република България