Мечтата на Марина е да бъде танцьорка. Преди три години момичето загубило баща си. Оттогава живеят с 317 лева на месец - пари, които майка й изкарва като чистачка в кметството на селото. Сега от тях трябва да отделят поне по 120 лева за карта за пътуване, за да може момичето да пътува до училището в Бургас, където е приета.
Досега Марина все още не е ходила до училището си да го види заради липсата на средства. Ако не си купи карта за градския транспорт, майка й ще трябва да й дава по 15 лева на ден, за да ходи дотам. Жената обаче брои стотинките.
С вълнение Марина преподрежда малкото тетрадки и помагала, които си е купила за училище. Дори вече има два учебника, които й дали нейни приятелки. Успяла е да си купи и нови дрехи за първия учебен ден.
Марина преглъща обидата, но не може да преглътне вероятността да остане с основно образование заради липса на пари и затова моли за помощ.
Момичето няма право на социална помощ, тъй като брутният доход на майка й надхвърлял прага, който позволява парично подпомагане. Не получава и пенсия от починалия си баща, тъй като родителите й нямали брак. Единствената й надежда сега са хора с големи сърца.