Несебърските находки са включени в отдавна подготвяната и прецизно съставена изложба "Епопеята на тракийските царе: археологически находки от България", която ще бъде разположена в четири от залите на крилото "Ришельо" на Лувъра. Едни от най-представителните и ценни съкровища на страната ни в продължение на три месеца ще разказват в Париж историята на Одриското царство и ще връщат естетите във времето на високото художествено майсторство на древните траки. Очаква се около 4 млн. посетители от цял свят да се възхитят на майсторството, изяществото и красотата на древните артефакти, открити по днешните български земи.
Експонатите, които Музей "Старинен Несебър" предостави за престижната изложба имат своя "биография" и история. Ето защо предоставяме на Ваше внимание крака информация за тези паметници на културата, част от неизменния чар на града на ЮНЕСКО:
Три сими с релефна декорация от глави на сатир, нимфа и палмети. Открити са при археологическите разкопки на обект "Детска градина" в Стария град през 2010 г. и са били част от покрива на антично месамбрийско жилище.
Върху челната плоча на симите са представени в релеф полупалмета, глава на сатир, палмета, глава на нимфа и отново полупалмета. Под тях има меандър, включващ полета със свастика и вписани правоъгълници. Косите, лицата и полетата на меандъра са допълнително оцветени в златисто, червено и синьо. Трите сими са намерени сред останките на избено помещение на къща заедно с амфори и керамика от втората четвърт на IV в. пр. Хр.
Архитектурната декорация е типична за месамбрийските къщи от класическата и елинистичаска епохи. Извършените геохимични анализи на този тип сими показват категорични връзка с находище на глина от района на Месамбрия, което доказва местното им производство.
В изложбата ще бъдат показани и артефакти от Гроб № 442 от некропола на Несебър. Той е от класическата епоха и представлява проста гробна яма, вкопана много дълбоко в стерилния терен. Гробният инвентар не е многоброен, но е сравнително пищен за традициите на некропола. Някои от гробните дарове са сред най-представителните паметници, откривани в антична Месамбрия. В гроба са открити два керамични съда в червенофигурен стил - лекит и ойнохое, както и теракота - женско протоме. Гробът се датира около средата на IV в. пр. Хр.
Лекит с релефна украса от Гроб № 442. Открит е през 2008 г.
Датира се през втората четвърт на IV в. пр. Хр.
Керамичният лекит е изработен в червенофигурен стил с релефна украса. Представена е митологическа сцена - "амазономахия". Лекитът принадлежи към група редки и пищно украсени паметници, произвеждани в атическо ателие или от атически майстори.
Ойнохое, открито в Некропола на Месамбрия, Гроб № 442.
Датира се през втората четвърт на IV век пр. Хр.
Ойнохоето е в червенофигурен стил. Сцената представя подготовка за угощение, свързана с празника "Антестерии".
Теракота - женско протоме и две фигури, Гроб № 442 г.
Първа половина на IV в. пр. Хр. Теракотата представлява плоско пано с женско протоме и две по-малки фигурки встрани. Женските протомета са типичен погребален дар за некропола на Месамбрия Понтика от средата на V до края на IV в. пр. Хр.
В изложбата ще бъде представен и още един изключителен паметник от некропола на Месамбрия. Това е бронзова хидрия от края на 4 век пр. Хр. Открита е през 60-те години на ХХ век. Хидрията и друг път е пътувала с международни изложби. През 2005 г. тя бе на изложбата в Барселона, а през 2008 г. - в Япония.
Бронзовата хидрия е с апликация с изображения на Борей и Орейтия. В некропола на Месамбрия са открити още пет бронзови хидрии, всичките използвани като погребални урни с останки от кремация. Четири от хидриите притежават апликации с релефни изображения на митологични сцени - Бореас и Орейтия, Дионис и Сатир, Ерос и Психе. Образите са изпълнени в стилистиката на къснокласическата епоха.
Последният паметник е мраморна плоча с посвещение към богинята Кибела. Надписът се датира в IV век преди Хр.
Експозицията "Епопеята на тракийските царе: археологически находки от България" включва 1628 експонати от 17 български музея и ще представи пълния гробен инвентар на богатите погребения на тракийски аристократи от некрополите при Дуванлий, Калояново-Чернозем и Маломирово-Златиница, които илюстрират формирането на Одриското царство, икономическата мощ на владетелите му от V до началните десетилетия на III век пр. Хр.
Към българската изложба ще бъдат добавени още 20 експонати от фондовете на Лувъра и 11 други чужди музеи и културни институции, сред които са Британският музей, музеите в Неапол и Бари, Глиптотеката в Копенхаген, музея Прадо в Мадрид и др.