Друг основен проблем, който поставят местните рибари, е за диференциране на таксите за видовете лодки. Извън масовата дължина на рибарските лодки от 7 м, на кея в Царево има още десетина осемметрови рибарски лодки. Те попадат в друг клас и ще се таксуват като катери - по 500 лв. годишно. Затова едно от исканията на недоволните е да бъдат равнопоставени и да плащат само по една тарифа.

Около 400 души участват активно в риболовния сезон. Разрешенията за стопански риболов са 150. От началото на септември пристанище Царево им предлага 11 платени услуги. Сред тях са домуване на вода или на брега на моторни и ветроходни яхти. Така например за ползване на място на основния кей една средно голяма яхта, 40 фута, заплаща годишна такса от 1200 лв.

Администрацията на порта е започнала да описва всички плавателни средства, каравани, кемпери, фургони и друг вид собственост, намираща се на територията на пристанището. В списъка попаднаха общо 225 лодки, яхти, риболовни кораби. Целта на проверката е да се установи дали всички тези плавателни съдове са декларирани в данъчната служба и дали се плаща данък за тях, съобщиха от порта.

Царевското пристанище е най-голямото на юг от Бургас и идеята е то да се превърне в туристически и транспортен център на Южното Черноморие. Вижданията на общинското ръководство са портът да се развие като яхтен и пътнически, да се превърне в модерно и спортно пристанище. Предвижда се и зона, определена за риболов.

Това е възможно да стане, след като Министерският съвет прехвърли на общината управлението на порта. Досега той се управляваше от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Със Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България пристанищата в Царево и Ахтопол - на територията на същата община (както и това в Поморие), бяха обявени за пристанища за обществен транспорт с регионално значение.

Източник: в. "Дневник"