БКП поставя задачата да бъдат изградени през следващите две години два курортни комплекса край Варна: Дружба (днешен "Св. Константин и Елена") и Златни пясъци. През 1958 г. пък се ражда и другият култов комплекс от времето на соца - Слънчев бряг. В тези райони край морето, които били сравнително безлюдни, бъкало от змии, съобщава "Всеки ден".
На мястото на днешните Златни пясъци и Слънчев бряг пък имало блата, пълни с водни костенурки. Проектантите, строителите и партийците, които отговаряли за изграждането на трите комплекса, ходели на терените, придружавани от куп лекари и от специалисти по влечугите, които да реагират веднага, щом някой бъде ухапан. Хора, участвали в издигането на курортите край Варна и Несебър, твърдят, че въпреки огромното количество змии, които били там, не се е стигало до смъртни случаи.
Да не говорим, че при правенето на първите копки за хотелите и почивните станции не е имало нито изградена канализация, нито пък електричество. Всичко се правело в крачка - и изграждането на пътища, алеи, залесяването и всичко, необходимо за превръщането на терените в красива туристическа местност.
Строителството на първите хотели обаче се превръща в истински ад, защото навсякъде пълзят змии. На мястото на хотел "Интернационал", който от издигането му в края на 60-те е смятан за перлата на Златни пясъци, е имало езера и блата, пълни с водни костенурки и комари. Когато се почиствал теренът за строеж и чрез специални системи се пресушавали водоемите, от камъните и скалите буквално извирали кълба от змии.
Биолози, които работели на място заедно с архитектите, проектантите и строителите, хващали купища влечуги със специални техники, но впоследствие признали, че са безсилни само с голи ръце да се справят с тази напаст и че е невъзможно да се изчисти курортът от змии, ако не се вземат специални мерки.
Специалисти по влечугите предложили в района да се пуснат няколко хиляди таралежа, тъй като според тях само това било в състояние да изчисти Златни пясъци и Дружба от змии. Куриозното в случая е, че у нас не могат да бъдат намерени достатъчно таралежи, които да бъдат събрани и закарани с камион в бъдещите морски курорти. Биолози започват да ги събират от Балкана, от вътрешността на страната, но преценяват, че ако таралежите бъдат преместени от едни райони на България в други, това ще наруши природното равновесие и тогава и на други места масово ще плъзнат опасни влечуги.
Проектанти и биолози се обръщат с молба към другарите от партийното ръководство във Варна и Бургас и ги молят за съдействие от високо да се даде разрешение за внос на таралежи от братските социалистически страни. Местните партийни велможи пък питат ЦК и Политбюро на БКП и така на специално заседание през 60-те години Тодор Живков изпраща писмо до лидерите на Албания Енвер Ходжа, на Румъния Николае Чаушеску и на Югославия Йосип Броз Тито, в които ги моли всеки един от тях да разреши износа на няколкостотин таралежа от страната си за България.
Източници на "Всеки ден" твърдят, че първа се отзовала Албания, която с охота дала на България огромно количество бодливковци, които веднага били закарани в Златни пясъци, Дружба и Слънчев бряг. Броят им бил достатъчен, за да се справят с влечугите, така че не се наложило да внасяме таралежи от Румъния и Югославия. Така всъщност за няколко месеца в края на 60-те години проблемът бил окончателно решен. В курортите вече може да бъдат забелязани единични екземпляри, а не десетки хиляди пълзящи, които да стряскат туристите.