ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Бургас
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Много именици празнуват на днешния светъл празник | ||||||
| ||||||
На тази дата честваме Рождество Христово – Коледа, също позната като Божик или Божич. Това е един от най-големите църковни празници в християнския свят. Празникът стартира в първите часове на 25 декември. Той е самобитно продължение на Бъдни вечер. На него християните празнуват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието Христос се ражда в пещера в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва невероятна светлина и ангел възвестява, че на света е пристигнал Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна. Православните християни празнуват Рождество Христово тържествено, както и Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската черква и на 7 януари (по юлианския календар). В България е формален празник с решение на 9-ото Народно заседание от 28 март 1990 година В най-вече християнските страни Коледа е стопански най-значимият празник в годината, а се отбелязва като всемирски празник и в доста страни с малко християнско население. Свързва се с размяна на подаръци в семейството, както и с дарове от Дядо Коледа и други митични персонажи. Според много историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 година сл. Хр. Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, отдадени на зимното слънцестоене (от думата "календе"). До IV век в Календара на православната черква няма празник, отдаден на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става в IV-V в. под въздействие на античните езически вярвания. Именно в дните сред 17 и 23 декември представителите на остарялата религия в Рим чествали господ Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и успеха му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространяване на християнската вяра, раждането на слънчевия Бог било обвързвано със символичното име-определение, обещано на Христос като "слънце на правдата". През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един детайл, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на земята, с цел да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася парченце от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същина (светлината, знанието, чистотата, истината). Народната традиция е обвързвана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им стартира от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, основават се коледарските групи, дефинира се лидерът на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят " шарени тояги ". Времето за коледуване е строго несъмнено от традицията - от среднощ до изгрев-слънце на Коледа. В националните показа тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. Обикновено групите от коледари се състоят от дъртак, баба, трохобер, гайдар и четници артисти. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои региони коледарите се вършат на котараци, мяукат и известяват за идването си. Момците коледари са облечени празнично, като за огромен мраз, какъвто нормално е, с калпаци, окичени с гердан пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце. Навсякъде по къщите ги чакат с наслада, с изключение на в случай че тъга някоя, гибел или болест не са сполетели дома. От среднощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, благополучие в фамилията и богата годишна продукция, а домакините ги подаряват с коледарски кравай. Първо се потегля от къщата на най-личния човек в селището - кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава решето с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, с цел да се нации през идващата година. На някои места, в случай че в къщата има мома за женене, тя подготвя специфичен писан кравай за обичания си. После всички писани краваи се излагат на публично място, с цел да се оценят кой какъв брой коства и да ги изплатят с наддаване. Всеки момък изплаща кравая на момичето си. Пеят се песни за всеки от фамилията - от най-възрастния (както по старшинство, по този начин и по уважение) до най-малкия. На Коледа всички отиват на черква. Прави се обичайното общоселско хоро. По традиция Коледа се чества в нашата страна 3 дни. Според националните вярвания, в случай че вземеш сол на заем по Коледа и не я върнеш, ще те болят очите. Ако ти писне ухото на Коледа, значи, че ангел небесен е минал край теб. Затова би трябвало да се прекръстиш три пъти и каквото си намислиш ще се сбъдне. На Рождество Христово свършват постите и обядът е благословен и доста богат. На него наложително се сервира баница с най-различни плънки - месо, зеле, гъби, праз, тиква и други Основните ястия през този и идващите са приготвени от свинско месо. Трапеза: пита, баница, пача, печен дроб, пастърма със зеле, свинско с праз, печена кокошка. На Коледа се коли прасе. Трапезата не се прибира през целия ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а след това се събира и служи за лек на разнообразни заболявания през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, върви наведен, с цел да са по този начин приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва плява, с цел да раждат. На Коледната трапеза могат да се видят хлябове и питки с разнообразни форми и шарки, които също са свързани с огромния празник, а са и възпети в песните на коледарите. Много от тях съгласно старите обичаи са с формата на разнообразни селскостопански сечива, с които се обработва земята, с цел да се роди житото, или върху тях са изрисувани и обозначени селските сечива, занаяти, мебелировка, домашни животни, без които животът в селото е невъобразим. Някои от тези значими за фамилията фигури са обрисувани с орехови ядки, с ябълкови резени, други са оцветени, съгласно усета и въображението на стопанката. Освен тях се омесват и изпичат краваи или дребни питки с кръстове, които се дават на коледарите, когато запеят на пътната врата. Върху някои от тях се слага и по една паричка - знак на благополучие и благосъстояние. Според най-старите обичаи, брашното за тези религиозни хлябове или питки се пресява три пъти, с цел да стане " копринено ", както се пее за него, а водата, с която се замесва, би трябвало да бъде донесена в бяло менче от госпожица или млада младоженка в къщата, която още не е раждала. |
Още по темата: | общо новини по темата: 258 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/43 ] следващата страница |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Морето край Царево ври от паламуд!
10:26 / 30.10.2024
Не правете като този шофьор от Айтос!
10:11 / 30.10.2024
Предлагат първият учебен час да започва в 9 часа
09:15 / 30.10.2024
Ето на какво се натъкнаха полицаи от Карнобат при проверка на автомобил
09:42 / 31.10.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета