Волейболният Нефтохимик грабна 6-а Купа на България след страхотен турнир, изигран от момчетата на Иван Станев в Самоков. Бургазлии бяха в серия от пет поражения в последните си шест двубоя преди съревнованието в залата "СамЕлион", но се вдигнаха и върнаха трофея в морския град.

От ФОКУС се свързахме със старши треньора на отбора Ивавн Станев, който е председател на Комисията по спорт към местния общински съвет, с когото да си поговорим за емоцията около триумфа и близкото бъдеще, където Нефтохимик продължава борбата си в НВЛ.

- Г-н Станев, първо честит успех! Това е първи трофей за Нефтохимик от близо 3 години. Колко тежеше липсата на такъв?

- Не бих казал, че толкова е тежало на клуба. Да, винаги Нефтохимик се е стремял да бъде лидер, да печели, но през последните две години не успяхме, въпреки че турнирът за Купата бе в Бургас. Тази година самият отбор не е толкова високолатен, както бе миналогодишният, с целта да се реализира една политика за заздравяване на школата. Малко хора очакваха, че тази година клубът ще може да изпълнява целите, които винаги са били пред нас, а именно два финала. Ето, че нещат се случват, въпреки че момчетата бяха в серия от пет загуби успяха да преодолеят това нещо и си прибрахме Купата обратно в Бургас.

- Какво според Вас бе в основата на представянето на Нефтохимик в турнира за Купата в контекста на петте загуби, които сам изтъкнахте?

- Това, което исках от тях е е да бъдат постоянни в играта си - да няма приливи и отливи. Исках във всеки един момент да са максимално концентрирани и да изпълняват това, което искам от тях. Нямахме много време за работа, направил съм може би три тренировки, откакто поех отбора. Най-важното бе да са спокойни, защото малко хора бяхме тези, които вярвахме в момчетата след петте загуби, че могат да се върнат променени и да покажат тази стабилна игра.

- Какво доказа този триумф за Купата на самите волейболисти?

- Това със сигурност ще върне самочувствието в тях. Вярвам, че ще бъдат още по-сигурни в собствените си възможности, в това, което трябва да правят на полето. Разбира се, след подобна серия от загуби започват търкания и между самите състезатели. Така че за мен тази Купа идва точни навреме, за да направи момчетата още по-сплотени. Те показаха как се излиза от трудни ситуации, а оттук нататък, когато попаднат в трудни ситуации, ще знаят как да взимат правилните решения.

- Какво искате да подобрите най-много в играта преди плейофите?

- Те го направиха феноменално в турнира за Купата, а именно елементът на блокада. Като цяло нашият отбор стои добре на посрещане. През тази година нямаме проблем в този елемент. Организацията на атака, разбира се, е изцяло работа на разпределите, а аз се радвам, че и двамата ни разпредели изпълняваха всичо, което искам от тях на 100% по време на турнира в Самоков. Може би играта на контра атака е друг елемент, който трябва да подобрим. Много от играчите ни има много какво повече да покажат на начален удар, защото знам какво правят на тренировките. Най-важното е да бъдат спокойни и да са здрави.

- Кога бихме могли да видим Нефтохимик отново в зала "Младост"?

- Може би още в края на месец февруари. През няколко дни съм в залата и виждам как вървят дейностите. Самата реконструкция е на финалната права. В момента се почиства. Дооборудват се съблекалните  и остава само да са се сложи настилката за волейбол.

Ще се ремонтират още залите "Бойчо Брънзов" и "Нефтохикик", това ще повиши ли според Вас интереса на децата към волейбола?

Нефтохимик, Дея волей и Бурас волей са трите школи, които развиват волейбол. Има и още няколко клуба, но страшно много деца тренират волейбол. Тук важното е, че ще се подобрят условията. Основен проблем в Бургас е, че клубовете нямат собствени бази. Ще дам пример с Берое, Левски, ЦСКА - когато имаш собствена база, всичките ти юношески гарнитури имат много по-облекчен тренировъчен процес. А когато три клуба делят една зала, тогава вече става трудно. Клубовете трябва да помислят за изграждането на собствени тренировъчни зали. Все пак с ремонтирането на "Бойчо Брънзов" и зала "Нефтохимик" ще се създадат по-добри условия за децата. Най-важното за мен обаче е клубовете, защо не и в една идея, да мислят за собствени спортни съоръжения, поне за тренировъчен процес.