Божидар Саръбоюков, бронзов медалист от Мондиал 2026 по лека атлетика в дългия скок в интервю за "Спортът на Фокус" на Радио ФОКУС.

Здравей Божидаре, честит медал от световното първенство. Доволен ли си от постигнатото на Мондиала за мъже в зала в Полша?

- Ами, как да кажа, не съм доволен. Наистина, колкото и да се опитам да го скрия, има едно разочарование в мен. Не е заради това, че не станах първи, дори да бяха трети с по- силен резултат щях да съм по-задоволен. Просто исках като последен старт за сезона да направя удовлетворяващ резултат, за да знам, че сезонът е приключил спокойно и щастливо за мен и да се накефя от самите скокове, но с резултат, който е от 8.31 метра, а през годината имам два резултата над 8.40 метра, просто няма как да изпитвам това удоволствие от самото състезание.

Казваш 8.31 метра, но снощи гледах състезанието и ми направи впечатление, че при този втори опит, при който направи 8.31 метра, имаше, мисля, че над 17 см от пластелина за фаул. Имаше ли шанс да направиш 8.50 метра?

- Със сигурност имах шанса, да, казвам го. Бях много подготвен, бях много по-добре физически от състезанията, в които скочих 8.45 м, 8.39 м и 8.42 м. Показателите ми на тренировки го показаха, вчера разбега ми стигна по-далеч, което е знак, че съм бил по-бърз и в по-добра форма на самото състезание. Както каза и ти, опитът ми беше с почти 18 см зад фаула, след това пък имах пети опит с така по-голям фаул, опит, който беше над 8.50м- 8.55 м. Яд ме е! Точно заради това ме е яд, защото постигнах големите опити, но на таблото, разбира се, се мери от фаула, не се мери от там, където стъпваш. Това е интересното на самата дисциплина, това и прецизността тук, но трябва да имаш и шанс.

В дългия скок без шанс и малко или много късмет няма как да се получат на нещата.

Все пак обаче постижението ти е историческо. Медалът е с историческа стойност, тъй като е първото отличие за България на световно първенство в зала от 2010 година насам когато Ваня Стамболова завоюва сребро в Доха, а мисля, че при мъжете, даже през този век нямаме медал от голям планетарен форум...Не е ли това един вид утеха за теб, или разочарованието ?

- Разочарованието надделява. Да, история е. Наистина съм много щастлив, че по този начин показвам, че е българската лека атлетика и като цял българският спорт има развитие, и че от тук нататък се надявам, това да е не последният медал такъв за мен. Надявам се да стимулирам за спорта деца. Но аз не гледам какво са постигнали другите през годините. Аз за това и тренирам да гледам моите постижения. И постижението, което можех да направя и което исках да направя, не е това, което очаквах.

В много от случаите хората, когато очакваме нещо, то не се случва по начина по който искаме.

Казваш твоите постижения, на кое място поставяш този бронз от Мондиала и по-високо ли го поставяш от европейската титла, която спечели през миналата година?

- Може би ги поставям наравно, защото миналата година когато станах еврошампион, бях изключително щастлив, защото там вече наистина не можех да скрия емоцията си, но там аз изкарах късмет, както снощи някои имаха шанс, а други не, така аз тогава имах шанс, а други не - на европейското, защото знам, че не беше с някакъв много силен резултат европейската титла. Тогава просто аз изкарах явно най-силна . Вчера стана обратно, но трето място и то със силен резултат - 8.31м...Знаеш, че няма да ми стигне за първото място, но 8.31 метра е резултат за много голямо ниво. Отново резултат над стария национален рекорд в зала, така че не мога да определя кое е по-силно като постижение.

Може би в момента заради разочарованието го мисля по този начин, но със сигурност медал от световно е медал от световно, доста по-трудно, отколкото медал на европейско.психика

И все пак си само на 21 години. Иначе, изненада ли те представянето на опонентите ти, по-специално това на Жерсон Балде, който в последния опит направи шампионски опит с 8.46 метра, с което даже те измести и от върха на световната ранглиста за годината?

- Изненада ме... бих казал, че ме изненада, че го направи от шести опит. Той се събра, беше изключително точен, защото бе на косъм от фаул. Това е шанс и късмет. Но не ме изненада, че е можел да го постигне, защото ние с треньора си го говорихме и преди да тръгнем, че всеки от опонентите може да постигне такъв резултат.

Лично за него аз знам на какво е способен, виждал съм го на състезание, какво е правило с фаулове. Не е случайно, че тази година има 8.32 метра, което е изключително силен резултат.

Доста пъти съм го виждал в предната година на Европейския отборен шампионат, а по-предната година на Европейското първенство на открито в Рим. Тогава той направи изключителни опити на по 8.40-8.50 метра отново с малки фаулове, което нали само ние състезателите, които следим спорта, го знаем, така че точно от него до последно се надявах да мине той и да знам, че поне съм втори, но за моя жалост, успя. Но явно е заслужено. Все пак и той е състезател, и той е полагал труд колко съм полагал и аз, и той го иска колкото го искам аз. Както аз тази година се отпуших, дойде и неговият момент, но на точното място.

Да ти питам, понеже в пред интервюта пред ФОКУС казваше за твои премеждия преди големи турнири, които те мотивират и на самото състезание се събираш и правиш силни опити. Случи ли се нещо подобно сега на форума в Торун в Полша? Имаше ли някакви такива премеждия преди състезанието?

- Премеждия не бих казал, всичко беше точно. Събудих се в отлично настроение, чаках го с нетърпение, бях в най-добрата форма. Смея да го заявя, че по-добре наистина съм се чувствал тази година на състезание. Просто, може би, ми изигра лошо сега, не даже толкова и очакванията от хората и това, че носих отговорност, а по-скоро това, че е световно първенство и с цел да се вложа и да направя максимума от себе си, бях твърде стигнат. Говоря физически, а леката атлетика трябва всичко да става с лекота, със свобода. Това е спорт, който е много прецизен. Трябва да си изключително освободен психически и може да изглежда много физическа дисциплина, особено на дългия скок, но всичко трябва да става с лекота - да галиш земята. Аз вчера, със стремеж да постигна най-доброто от себе си, бях стегнат. Дори съм сигурен, че можех да покажа и опита, който беше 18 см отзад и опитите с фаулове и другите опити, съм сигурен, че можех да покажа още по-големи резултати.

А физически как се чувстваш сега и какво предстои от сега нататък? Предполагам, сега приключи сезона и какво предстои пред теб в следващите месеци?

- За жалост, приключи сезона. Искаше ми се да направя още едно състезание, за да си изкарам яда. Много съм натрупал в момента глад за състезания, за още едно поне, защото знам в момента в каква форма съм и знам какво мога да постигна и исках да го покажа. Здрав съм, което е важно. От адреналина и от това, което се случи вчера малко съм изтощен, но сега ще почина около 10 дни и след това започва отново моята подготовка. Първите ми състезания са две Диамантени лиги, едно след друго в Китай в края на май месец и така ще стартира моя сезон. А вече от там нататък ще преценяме в движение за турнири, но знаем, че лятото най-важно е Европейското първенство на открито и турнира, в който събират най-добрите на едно място. Там ще има изключително големи парични награди. Това ще се прави за първи път, а надпреварата ще се проведе през септември. 

Казваш Диамантени лиги, това означава, че със сигурност ще вземеш участие в най-големите състезания до края на 2026-а година.

Този глад за много силно представяне и за силни резултати ти пожелаваме там да го изразиш в сантиметри, в метри. Друго, което да те попитам, оставаш ли само в тази дисциплина или ще направиш нов опит във високия скок, примерно?

- Оставим си в тази дисциплина. Надявам се, както каза и ти, този глад, да го превърна в много силни тренировки, много силни състезания, много силни резултати. Ще видим как ще ми се отрази, но високият скок в момента е на страна. Може би ще ме виждате пак, живот и здраве по състезания, на него. Не изключено, но като тренировъчен план и като генерална дисциплина ще е на заден план. 

Благодарим ти много. Пожелаваме ти още успехи, здраве и успешно прибиране.

- Благодаря.