©

Голяма част от тях продължават и днес да бъдат със своя бивш директор Цинцарски, но вече като почетен председател на Съвета на ветераните-нефтохимици, който събира над 4000 бивши служители на комбината. Професионално братство, коeто си има своя организационен живот, своите събития и въпроси за решаване. "Не помня баща ми да е бил толкова зает, когато работеше. Оказва се, че Съюзът на ветераните не е шега работа", смее се Стефан Цинцарски , или Цинцарски младши. Не по-малко известен впрочем от баща си, но в малко по-различна светлина.

Той също работи в нефтокомбината, но като юрист. Запален планинар, запален водолаз, запален в работата, забавленията, писаното слово и пеенето на живо. Неслучайно само фейсбук приятелите му са над 900, а извън мрежата - още повече.

Евтим Цинцарски има приятели предимно извън мрежата. На местните избори през 2007-ма година много местни псевдополитици, разтворили щедро кесиите в ромските махали, но останали пред прага на съвета, се учудиха как така той успя с лекота да събере 1778 гласа. И да стане общински съветник от Движение "Гергьовден". Без скъпа кампания, без кебапчета и без фалшиви фалцети по концерти и митинги. И сега бивши съветници и журналисти признават, че гласът на Евтим Цинцарски е бил един от най-ерудираните и разумни гласове, които са се чували в общинския съвет тогава.

"Може би някакви илюзорни неща са витаели в моята глава. Когато завърших трудовата си кариера мислех, че оттук-нататък нито ме чака кариерен ръст, нито го желая, нито имам някакви други амбиции, освен да служа на обществото. Както съм член на "Ротари" - там се членува, за да служиш на града, на обществото. Тогава си помислих - защо да не опитам да вляза в общинския съвет? Ако там се съберем разумни хора, да се оформи един колектив, който да бъде носител на добрите идеи и да правим хубави неща за Бургас. Бях изненадан, че не се получава", спомня си Евтим Цинцарски.
С политика се е захванал по идея на сина си Стефан, който членува в "Гергьовден" от дълги години. "И аз смятах, че един мъж на 60 години още има какво да даде от себе си", допълва Цинцарски - младши. "За разлика от други колеги в съвета, които макар и разумни, робуваха на своите партийни интереси, "Гергьовден" не искаше такива неща от мен. Искаше само това, което съм и което мога да дам", разказва Евтим Цинцарски. Не крие, че е разочарован от българската политика и от политиците, загубили човешкото си лице:

"Много се вдъхнових от хората, които излязоха на протестите. Те казаха - на партиите ние не вярваме, вие не правите нищо добро за нас. Но избори се печелят с партии, такова е нашето държавно устройство. Държава обаче не се управлява с партии - тя се управлява с хора".

"Цяла България тежко се увлече по модното рязане на ленти и се опи от успехите на добре похарчените европейски пари. В един момент забравихме, че животът има много други измерения. Нещата се получиха малко като в онази реклама, в която тъжно момченце иска от баба си домашно готвена манджа, а тя го праща в известна верига хипермаркети, щото там имало евтин сапун", се включва в разговора Стефан.

Баща му обаче е безкомпромисен и към неговото кандидатиране за депутат: "Смятам, че Стефан е наблюдавал този мой опит да вляза в политическия живот, защото не го смятам за завършено цяло. Хубаво е, ако все пак успее да не допусне наивност в своята работа. Ако той стане проводник на нуждите на хората, за да могат те достойно и нормално да живеят, това би украсявало неговата политическа кариера".

Блиц:

Евтим Цинцарски:

- Успяхте ли да изпълните това, което планирахте в общинския съвет?

- Не мога да съм доволен, защото исках да предизвикам повече хора за предана служба на бургазлии. Не може ти, когато искаш една обществена трибуна да я превърнеш в говорилня, където ставаш, не казваш нищо, сам не знаеш за какво си станал, говориш и забравяш мисълта си и стоиш там половин час, защото имаше и такива екземпляри.

- Как гледате на коалиция СДС, от която Стефан е издигнат за кандидат-депутат?

- Аз съм страшно доволен, че тази група партии успя да се обедини. Защото нашият народ в навечерието на демокрацията повярва точно на едно такова обединение. Радвам се, че Иван Костов най-сетне напусна СДС, този човек трябва да изчезне съвсем и да се срамува, а не отново да се бута в политиката.

У нас има много голяма неграмотност по отношение на изборите. Като Алеко стигнахме до извода - всички са маскари и аз по-добре да не гласувам. Този момент е страшен за България, той изкривява изборния механизъм. Твърдия електорат излиза и гласува и се чудим после що са им такива процентите. Ако щеш иди на тото играй, и там не знаеш дали ще спечелиш. Избери, но пусни истинска бюлетина. Не се ограмотява нашия народ и не знае, че фалшивите бюлетини се разпределят точно към партиите, които са донесли най-големите бели. Могат да ни обясняват много време как да си свържем цифровата телевизия, но не ни обясняват колко порочно и страшно е да не гласуваме.

- Кой е най-големият кусур на Стефан?

- Мисля, че трябва още повече да засили контактите си с хората. Иска се умение, талант, да можеш като говориш с оня байно, да се интересуваш ако щеш от реколтата, от виното му. Може да са най-елементарни приказки, но те трябва да ти говорят нещо. И ти с възможностите, които ти дава вече участието в управлението, да търсиш да му помогнеш.

- Смятате ли, че Стефан прилича на вас?

- Смятам, че семейството не може да не окаже влияние върху едно дете. Бих бил много доволен и едно му пожелавам - да запази почтеността в политическия живот. Ако човек съумее да е почтен, от това по-добро няма. Тогава и приятелите ти ще бъдат добри приятели, и тези, които са гласували за теб, ще те споменат с добра дума.

Стефан Цинцарски:

- Стефане, желанието да се впуснеш в политиката от опита на баща ти ли идва?

- Включването на баща ми в политиката беше моя провокация. Моето участие в политиката от името на "Гергьовден" и това възрожденско начало, с което основаваме коалиция СДС, е осъзнато и добре премислено решение с ясното осъзнаване за всички "за" и "против". Този начин е най-почтен, най-правилен, не е втурване и не е залитане.

- Хората не вярват на политиците - как се връща това доверие?

- Това, което най-много ме разстройва, е безверието, и то пасивното безверие. Защото добре - като отричаш абсолютно всичко и твърдиш, че няма субект, в който да повярваш, какво правиш? Седиш и се притесняваш, кършиш ръце. Или чакаш 50 лв. (дори и за 150 чувам) за твоя глас? Участието ми в тези избори е моят опит и моят начин да променя нещата.

- А някакви конкретни идеи, на които хората да вярват? Реално осъществими?

- Ако всички седим и се тръшкаме защо е умрял малкият бизнес, той умря, защото въпреки цялата тежест на икономическата криза, държавата избра катаджийския метод. Седи в храстите скрита, като види, че някой профучи, изскача и маха палката - сега какво правим? Не поиска да поеме риска да отпусне малко юздата и да облекчи бизнеса. Извън мащабните инфраструктурни проекти с европейски пари, всичко останало беше смазано. От бизнеса се поиска да си плати всички сметки и в момента, в който не му остана ресурс за собствен живот, да затваря.

- Бизнесът е дъвка в устата на много партии. Кое ви отличава?

- СДС е носител на добрата традиция на осмислените промени, резултат на колективни и всеобщи усилия. Конкретна позиция - запазване на плосък данък, въвеждане на почасова ставка на заплащане с цел намаляване на осигурителната тежест на отделния предприемач, който се опитва да запазва, а не да съкращава работни места. Търговските вериги - там да има 50% българска продукция, за да се стимулира и запази родното производство.