Преди година футболистът получава предложение от столичния гранд Левски и заминава за София. Там Даниел тренира с дублиращия отбор и играе като титуляр във всички срещи. За съжаление, след няколко месеца получава тежка контузия - разкъсване на менискуса, която го изважда от терена за седем месеца. "Нивото в Левски беше професионално. Съотборниците ми ме приеха много добре. В началото бях притеснен, все пак това е Левски и е нормално да има напрежение, но мисля, че се представих на ниво." - разказва Даниел.
След като се възстановява се връща в родния си град и скоро след това се присъединява към отбора на "шейховете". "Чувствам се идеално и мисля, че това е моето място. В Нефтохимик виждам перспектива за развитието си в бъдеще. Познавах се с всички момчета от отбора, защото от малки тренираме заедно и се разбираме прекрасно." - казва той.
Най-ценните моменти в кариерата му до сега са с бившия му отбор Черноморец. Даниел си спомня с умиление Републиканското първенство преди четири години. След като вкарва първия гол за своя отбор в първенството, се заканва на шега, че негово ще е и последното попадение. И успява. На финала отбелязва във вратата на Левски от пряк свободен удар. Няма да забрави и оспорвания двубой с Литекс на полуфиналите, когато на полувремето падат с 0:1, но успяват да изравнят.
Само месец след като идва в Нефтохимик Даниел започва да се подготвя с мъжкия отбор. Той влиза и в групите за две срещи на представителния тим - срещу Лудгорец 2 и Септември /Симитли/. "Тренировките определено са по-трудни, има повече интензивност, повече натоварване, но всички много ни помагат." - казва Даниел.
Тази година той завършва Гимназия за чужди езици "Васил Левски" в Бургас и е решил да продължи образованието си в Националната спортна академия. Наред с лекциите, Дани ще набляга и на тренировките, като амбициите му за футболна кариера включват развитие в Нефтохимик. "За сега искам да играя тук, за родния си клуб, а занапред ще видим." - казва футболистът.
| | |||||||||||||||||