Един разказ за пари, пари и още нещо..

Датата е 13.04.1997 г., един незабравим пролетен ден за всеки бургазлия. Тълпи от хора прииждат към стадиона-красавец. Първият стадион в България, покрит с две козирки, страхотно ново осветление, нови пластмасови седалки, прекрасни условия за медии, ново светлинно табло.

Двадесет години по-късно, на 25.11.2017 г., подтикнати от едно интервю в една бургаска медия, решаваме да направим кратка разходка. От стадиона-красавец са останали само спомени. Тишината е навсякъде и вместо отбора, заради който ходехме два часа преди първия съдийски сигнал, на терена има друг отбор, от друг град, а в него играят "нашите" момчета, от нашата школа. Парадокс!

Днес тези стълби са пусти. Днес тези стълби водят надолу - в буквален и преносен смисъл. Водят към болезнени спомени и още по-болезнена действителност.

Растителността между седалките ни караше да се чувстваме сред природата. За миг се удивяваме, колко плодородна може да бъде майка България, щом и тук растенията бяха навсякъде въпреки отказа на собственика да "сади домати на терена". Все пак присъствието на овощните дръвчета, десетки кайсии, праскови и ябълки, явно бяха на път да "родят" плодове, много преди на този стадион да се родят нови футболни звезди.

Тръгваме към любимото място на много общински съветници, бизнесмени и спортни деятели в периода 2006-2010 г., а именно ресторанта. Още от входа ни посрещат празни пластмасови бутилки, подсказвайки, че тук вече не е ресторант и само миризмата на кюфтета пропила се в мокета пред вратата издаваше, че е бил някога такъв.

Преминаваме покрай светлинното табло, което вече не свети и се насочваме към отсрещния Сектор "В", като по пътя посещаваме "работещата" тоалетна, която е непосредствено под ротондата на централния вход. За наше щастие, разполагаме с фенерче на телефона, за да успеем да стигнем до мястото невредими в тъмнината. Липсата на осветление и вода, неприятната миризма на мухъл и падащата от тавана мазилка, създават една сюрреалистична обстановка в модерното уж съоръжение.

Разхождайки се покрай седалките на сектора, се натъкваме на изключително ценна находка - билката "дебилиус общинариус". Въпреки че напоследък тя се среща все по-често на все повече други места, явно е избуяла и тук - сред празните и тихи седалки на стадиона (вече в кавички) "красавец". Всичко тук започва поразително да прилича на другия стадион в кв. "Акациите", като там природата, за съжаление вече е взела всичко. Тук все още има възможност да бъде спасено и съхранено за поклоленията след нас. Тук все още може да се играе голям футбол, какъвто имаше до скоро.

Всичко това зависи от вас господа!

А тук, на това място, със златни букви е написана най-славната история на играта футбол в този град!