Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
НачалоФутболБаскетболВолейболДругиГалерииЛичностиСтатистики
Спортните новини: Днес (0) | Вчера (3)
Къде сгреши Запада в битката с коронавируса?
Автор: Георги Кирилов 08:33 / 23.03.2020Коментари (8)416
©
Броят на случаите с коронавирус на Запад нарастват все повече, което наложи обявяване на драстични мерки, включително затваряне на училища, институции и бизнес обекти.

Епидемията засегна много страни в Азия няколко седмици по-рано, като някои бяха похвалени, че се справят отлично с ограничаването на пандемията. Например Сингапур, Хонконг и Тайван поддържаха сравнително нисък дял заболели въпреки близостта им до континентален Китай.

Какво по-различно направиха тези страни и какви уроци може да научи останалият свят?

Урок първи: Приемете ситуацията насериозно и действайте бързо

Здравните експерти са съгласни със същите мерки за ограничаване на огнищата, изолация на заразените и насърчаване на социалната дистанция. Подобни мерки се приемат в различна степен на Запад сега, но ключова разлика е, че много държави не действаха толкова бързо.

"Обединеното кралство и САЩ пропиляха възможност“, казва Тики Пангесту, бивш директор на научноизследователската политика в Световната здравна организация (СЗО). "Имаха два месеца да реагират на случващото се в Китай, но всеобщото схващане бе, че" Китай е много далеч и нищо няма да се случи “.

Китай за първи път съобщава за случаи на "мистериозна пневмония, подобна на SARS" на СЗО на 31 декември 2019г. Към този момент няма потвърдено предаване от човек на човек и малко се знае за вируса, но в рамките на три дни Сингапур, Тайван и Хонконг бяха засилили скрининга на граничните пунктове - Тайван дори проверяваше пътниците при полети от Ухан преди да слязат от самолета.

Докато учените научаваха повече за вируса, стана ясно, че хората без симптоми също могат да се окажат заразени. Така че тестването е решаващо.

Урок втори: Направете тестовете всеобхватни и достъпни

Случаите в Южна Корея в началото бяха много. Въпреки това, те бързо разработиха тест за вируса и до момента са тествали повече от 290 000 души. Ежедневно провежданите тестове са около 10 000.

"Начинът, по който се активизираха и провериха населението, беше наистина забележителен", казва Ои Енджи Онг, професор по инфекциозни заболявания в Националния университет в Сингапур.

Южна Корея имаше система за бързо одобрение на тестове за инфекциозни заболявания след избухване на синдрома на Близкия изток през 2015 г., който уби 35 души.

За разлика от тях, тестването в САЩ се забави - първоначалните тестови комплекти бяха дефектни, а на частните лаборатории им беше трудно да се снабдят с тях. Много хора се опитваха да получат тест, но безуспешно, защото се оказаха скъпи. В крайна сметка беше приет закон за безплатен тест за всички.

Междувременно Великобритания заяви, че само тези, които са в болница ще бъдат редовно тествани. Това затруднява идентифицирането на случаите с по-леки симптоми.

Проф. Пангесту признава, че в някои страни няма достатъчно тестови комплекти. Той обаче описва обширното тестване като "най-важния приоритет", като добавя, че "тестване на онези, които имат симптоми, но не са хоспитализирани и все още разпространяват вируса е може би дори по-важно".

Урок трети: Проследяване и изолиране

Не е достатъчно просто да тествате хората със симптоми - ключово е да се проследят онези, с които са били в контакт.

В Сингапур са проследили контактите на над повече от 6 000 души, намирайки хората с камери за видеонаблюдение, след което ги тествали и им нареждали да се самоизолират, докато резултатите им станат ясни. В Хонг Конг проследяването на контактите се връща два дни назад преди някой да развие симптоми.

Освен това въведоха и агресивни начини да гарантират, че тези, на които им е наредено да се самоизолират, действително остават у дома. В Хонг Конг за новопристигналите от чужбина се въвежда изискване да носят електронни гривни, за да проследяват движението им, докато в Сингапур, самоизолиращите се дават отчет няколко пъти на ден и се изисква да изпращат снимки или видео като доказателство за местонахождението им.

Сингапур въвежда тежки наказания - включително затвор - за всеки, който наруши забраната за "оставане у дома“. Това отне правото на пребиваване в страната на един нарушител. Много държави на Запад трудно ще приемат такива мерки поради по-голямото си население и по-големите граждански свободи.

"Успяхме да вземем тези мерки, защото имаме малко население", казва проф. Ои Енджи Онг. "За да се повтори нашият успех в неговата цялост, всичко това трябва да бъде приспособено във всяка страна.“

Четвърти урок: Ранно социално дистанциране

Социалното дистанциране се счита за един от най-добрите начини за овладяване на огнище. Но колкото по-късно се въведат мерките, толкова по-крайни трябва да бъдат, за да имат ефект. В Ухан, Китай, откъдето се смята, че е започнал вирусът, пет милиона души бяха напуснали града преди затваряне на границите му. Това доведе до налагането на на най-голямата карантина в човешката история.

Италия и Испания бяха принудени да въведат национална карантина, след като случаите им се увеличиха с хиляди. Ню Йорк и Калифорния са наредили на жителите си да си стоят у дома, с изключение на задължителни пътувания като закупуване на хранителни стоки.

За разлика от тях училищата в Сингапур все още работят, въпреки че големите публични събирания бяха отменени. В Хонконг училищата са затворени и хората са насърчавани да работят от вкъщи, но ресторантите и баровете остават отворени.

Проф. Ои смята, че разликата се свежда до това колко бързо едно правителство може да приложи социалното дистанциране.

"По времето, когато много държави засилиха контролните мерки, броят на случаите беше толкова голям, че бяха необходими драстични мерки“, казва той.

Социалното дистанциране се влияе от решенията на правителството за забрана за събирания или затваряне на училища, но също така зависи от желанието на хората да спазват тази забрана. Ето защо обществените сигнали и индивидуалните нагласи имат значение.

Урок пети: Информирайте обществеността добре

"Политиката ви може да не се спази и прилагането й да стигне до задънена улица, ако не информирате обществеността", казва проф. Пангесту. "Важното е да се покаже, че тази политика се основава на научни доказателства“.

Китай попадна под обстрел за това, че предупреди за епидемията късно. Властите наказаха и лекарите, които се опитваха да предупредят останалите – силна ярост се разпали, след като един от тези лекари умря от вируса.

Оттогава Китай е хвален за ефективното забавяне на разпространението на вируса, след като наложи масово блокиране и увеличаване на капацитета на болниците. Но критиците твърдят, че такива крайни мерки са били необходими, само защото първоначалната им реакция е била бавна.

В САЩ президентът Доналд Тръмп често противоречи на здравните служители относно сериозността на огнището и броя на наличните тестови комплекти. Правителството също не е в състояние да предостави информация за броя на хората, които са били тествани, тъй като много частни лаборатории не подават данни.

"Справянето с епидемията включва прозрачност - това спира хората да изпадат в паника и да се презапасяват", казва проф. Oи.

Някои правителства използват технологията, за да информират жителите много подробно. Хонконг предоставя онлайн табло за всички случаи - което включва карта, която показва отделните сгради, в които са намерени случаи на заразени с коронавирус. Южна Корея издава мобилни сигнали, с които уведомява хората дали са в близост до пациент. В Сингапур правителството получи висока оценка за ясната информираност за COVID-19, включително речта на премиера, която насърчи хората да спрат да се презапасяват и да изпадат в паника. Неговите мерки са имали широка обществена подкрепа - подпомага се от факта, че Сингапур има дълга история на подчертана колективна отговорност за националната сигурност.

Урок шест: Дисциплина на индивидуалната нагласа

Много е лесно да се каже, както някои мислят, че азиатците са по-склонни да спазват политическите заръки. В Хонконг общественото доверие в правителството е слабо и имаше месеци на антиправителствени протести. Но в един от най-гъстите градове в света мнозина доброволно са се дистанцирали социално - някои дори избягват съборите за Лунната Нова година, еквивалент на пропускането на коледните празници. Проф. Пангесту смята, че макар хонконгчаните да не вярват на правителството, "те са много горди от Хонконг и гледат на огнището като на заплаха за идентичността на [територията]“.

Междувременно Карин Хустер, медицинска сестра от Сиатъл и координатор на спешна помощ за "Лекари без граници“, прекарва месец в Хонконг в обучение относно коронавируса. Тя забелязва, че много от хората там имат силно "индивидуално чувство за отговорност“, защото си спомнят за огнището на SARS през 2003 г., което засяга много силно града.

Това се вижда и при широкото използване на маски в част от Азия, което г-жа Хустлер казва, че се разглежда като знак на "уважение към другите".

Тя забелязва, че от време на време хората избягват да се движат близо до нея, защото тя не носи маска. За разлика от това, на голяма част от хората на Запад им е било казвано да не носят маски и много азиатци тогава са изпитвали унижение, докато носят такава.

Експертите в Азия са съгласни, че маските са далеч по-малко ефективни от други мерки като измиване на ръцете, но има различни мнения дали носенето на маска все още има ефект.

Бенджамин Каулинг, професор по епидемиология в Университета в Хонконг, твърди: "Маските не са вълшебен щит срещу коронавирус ... но ако всички носят маски за лице, вероятно това може да помогне, заедно с всички други мерки [като измиване на ръцете и социално дистанциране" ], за намаляване на предаването.

"Няма доказателства, че помагат, но предполагаме, че имат някакъв ефект, защото това е защитата, която даваме и на здравните работници."

Що се отнася до социалното дистанциране, г-жа Хустър казва: "В Америка хората са такива индивудалисти, че ще бъде малко по-трудно за нас да пожертваме своята свобода “.

По-рано тя е работила върху епидемията от ебола, където хората също е трябвало да мият ръцете си по-често и да спазват социална дистанция, и казва, че най-голямото предизвикателство е било "да накара хората да разберат необходимостта от промяна на навиците“.

Достатъчно ли е всичко това, за да се спре вирусът?

Експертите смятат, че по-агресивните мерки, които се прилагат в западните страни, успешно ще забавят скоростта на разпространението във времето. Но, за да получат представа за следващата фаза, трябва да наблюдават и вземат опит от Азия. Въпреки, че вече овладяха вируса, Китай, Южна Корея, Тайван, Сингапур и Хонконг са изправени пред втора коронавирусна вълна, заради хората, преминаващи границите им. И в момента не е ясно колко дълго може да продължи това огнище.

Проф. Ои казва, че е "оптимист“, тъй като в рамките на две до три седмици след карантината в провинция Хубей броят на заразените започнал да спада. Въпреки че политиката на Китай била "драстична", той смята, че страните с по-меки мерки също трябва да могат да овладеят огнището в рамките на седмици.

"Китай трябва да служи като вдъхновение за други страни в момента - болезнено е, но може да се направи."

За разлика от това, проф. Каулинг се притеснява, че ако карантината приключи твърде рано, локалното предаване на заразата ще започне отново.

"Не знам дали социалното дистанциране може да бъде поддържано за времето, в което трябва да се поддържа. Не можем наистина да се отпуснем, докато няма ваксина - това може да отнеме около 18 месеца или две години", казва той.

"Продължителната изолация наистина е вредна за икономиката, докато трае епидемията, която пък е вредна за общественото здраве ... нямаме голям избор."

Превод и редакция: Plovdiv24.bg
Още по темата: общо новини по темата: 3890
09.07.2020
09.07.2020
09.07.2020
09.07.2020
09.07.2020
09.07.2020