Бившият министър на здравеопазването проф. Асена Сербезова осъди прокуратурата да ѝ плати обезщетение от 50 000 лева заради воденото срещу нея дело за всяване на тревога по време на пандемията от коронавирус, съобщава правният сайт Lex.bg.
В началото на пандемията имаше масово презапасяване с лекарства и през април 2020 г. Сербезова, която тогава оглавяваше Българския фармацевтичен съюз, предупреди в серия интервюта, че това може да доведе до проблеми със снабдяването. Предупреждението ѝ обаче доведе единствено до обвинение срещу нея по чл. 326 от Наказателния кодекс, който предвижда до 2 години затвор за този, който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога.
Делото беше внесено в съда с предложение Сербезова да бъде освободена от наказателна отговорност, но година по-късно тя беше окончателно оправдана, като съдът посочи, че с поведението си Сербезова не само не е всяла паника, а е била полезна на обществото.
През 2022 г. проф. Сербезова заведе иск срещу прокуратурата за 70 000 лева, а в края на миналата година Софийският градски съд (СГС) ѝ присъди обезщетение от 30 000 лева. Както тя, така и прокуратурата обжалваха решението, като държавното обвинение настояваше за обезщетение от само 5000 лева.
Преди дни обаче Софийският апелативен съд (САС) реши, че нанесените неимуществени вреди на Сербезова са много по-големи и осъди прокуратурата да ѝ плати 50 000 лева.
Според съдебния състав с председател и докладчик Анелия Маркова, градският съд не е отчел тежестта на едно незаконно обвинение, когато то е срещу човек, който се занимава с лекарствена политика. Преди да стане председател на Българския фармацевтичен съюз, Асена Сербезова е била директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, а по същото време е била и координатор за България на Световната здравна организация. През 2021 г. тя беше и здравен министър в правителството на Кирил Петков.
"Първоинстанционният съд не е отчел, че по общо правило незаконното обвинение на лице, упражняващо професия като ищцовата в извършване на престъпление има по-силно негативно отражение върху неимуществената му сфера, в този смисъл търпените от ищцата негативни последици от това незаконно обвинение не са обичайни", се казва в решението на апелативния съд.
В него е акцентирано и на публикуваното от прокуратурата съобщение за повдигнатото обвинение, в което се казва, че Сербезова е обвинена в престъпление с висока обществена опасност, като тя твърди, че в него се внушавало, че деянието е доказано, а накрая делото в съда дори беше за административно нарушение.
По този повод тя твърди, че действията на прокуратурата са накърнили професионалното и личното ѝ достойнство и нейния авторитет "излагайки я пред широката общественост, включително и чрез светкавичното публикуване на позорящия факт за повдигнатото обвинение в престъпление с висока степен на обществена опасност". Освен това, всичко това ѝ се е случило непосредствено преди сватбата ѝ, което наложило допълнителни усилия от нейна страна и психическо напрягане, за да не позволи случващото да я помрачи. Заради обвинението спряла да пише и научни публикации.
По делото е било прието заключение на съдебно-психиатрична експертиза, според което внезапната поредица от съдебни процедури и обвинения са довели Сербезова до фрустрация, депресия, безсъние, отчуждаване от обществото и близките, чувството на омерзеност и срив в имунитета. Показания е дал и съпругът ѝ, който свидетелства, че по това време тя нямала желание за нищо, била смачкана, прекъснала общуване с част от приятелите, родителите ѝ разбрали от медиите за повдигнатото обвинение, а баща ѝ получил микроинсулт.
Апелативният съд пише в решението си, че наказателното дело срещу Сербезова е преобразувано в административно едва след намеса на съда, а преди това прокуратурата действително е съобщила, че става дума за престъпление с висока обществена опасност и ѝ наложила гаранция от 20 000 лева, от която Сербезова изпаднала в ужас.
"През този период беше впрегната цялата държавна машина и нямаше проверка, която да не беше спусната, за да я проверят – АДФИ, КПКОНПИ, НАП и др.", казва съпругът и, като посочва, че тя е била проверявана и на лично основание, и като председател на Българския фармацевтичен съюз.
Съдът отчита и извършената на Сербезова принудителна полицейска регистрация, при която била третирана като престъпник. За това САС приема, че обезщетението от 30 000 лева, присъдено от първата инстанция, не е справедливо и осъжда прокуратурата да ѝ плати 50 000 лева.
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.