Поредица от провокации от страна на Република Северна Македония (РСМ), последната от които бе откриването на паметник на "македонската" принцеса Теодора Косара.
"Това стана в Черна гора, помагат си по "югославски" начин страните кандидатки за ЕС. Това не трябва да ни учудва", коментира историкът от БАН д-р Войн Божинов в студиото на "Денят ON AIR".
Според него, съставената с Договора за добросъседство историческа комисия не е изпълнила целта си – да реши проблемите в сферата на историографията между България и РСМ.
"5 години по-късно не само нищо, а нещата поемат в обратната посока и не се вижда изход от задънената улица", отсече историкът в ефира на
Bulgaria ON AIR.
"Нашите братовчеди от другата страна на Осогово имат политически елит, който просто не иска да стане част от ЕС. Или ще стане част от ЕС, когато му бъде разрешено от Белград. Елитът в Скопие е рожба на елита в Белград и не бива да ни учудва, че управляващите край Вардар задържат темпото с поставянето на неизпълними условия към българската страна. А ако ние ги изпълним, то ще станем свидетели на национално предателство", обърна внимание д-р Божинов.
Според него вече сме станали свидетели на едно такова "малко" национално предателство с поставеното на Скопие условие да бъдат вписани българите в северномакедонската конституция.
"Фактически приехме нещо, което е недопустимо, а именно – тезата на македонизма, че между така наречените северномакедонци и българи има разлика, а това не е така", категоричен бе историкът.
Д-р Божинов смята, че "колективният Запад" натиска изключително сериозно България да свали ветото за членството на РСМ в ЕС.
"Намираме се в един геополитически разлом. Светът не е същият и няма да бъде същият. Очевидно колективният Запад натиска нашето правителство и чрез вътрешни сили, партии, фондации и неправителствени организации се прави всичко възможно да се направи отстъпка от наша страна. Просто национално предателство", посочи той и добави с увереност, че е било обещано на Скопие приемане в ЕС до края на френското председателство.
"Добре че част от правителството се възпротиви и имаше остър обществен дисонанс. Може би и сработи чувството за самосъхранение у управляващите", изтъкна д-р Божинов.