Държавите от Западните Балкани имат надеждна перспектива за присъединяване към ЕС, като България беше държавата, която още през 2018 година върна в дневния ред на ЕС разширяването с нашите съседи и партньори от Западните Балкани. Но този процес винаги е двустранен. Не може само Европейският съюз да има желание да се разширява, трябва и държавите по собствено желание да искат да го постигнат. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ журналистът Димитър Русков – ръководител на международния отдел в БГНЕС.

Срещата на върха на ЕС с лидерите на Западните Балкани е интересна с оглед на събитията от последните дни с развитието около Сърбия и по-скоро липсата на развитие около Северна Македония, а именно защитата на Мицкоски от т.нар. "българско вето“ за отварянето на новия преговорен клъстер на Сърбия с ЕС, за което решение има съвсем аргументирани причини, видими не само за България, но и за други страни членки на ЕС, като липса на съобразяване с общата външна политика и политика за сигурност на Брюксел спрямо Русия, липсата на диалог с Косово, обясни той.

"В момента Мицкоски прави стъпки назад, дори бих казал с подскок, като става ясно от действията му, че той не иска интеграция на Северна Македония в Европейския съюз, а по-скоро интеграция на Северна Македония в Сърбия или поне в сферата на влияние на Сърбия,“ посочи той и добави, че председателят на Европейския съвет Антониу Коща е бил пределно ясен спрямо Северна Македония – тя да изпълни поетите задължения и да поддържа добри отношения с България.

 

Ако някой се е съмнявал досега в съществуването на дълбоката държава в Северна Македония, която се нарича "Сърбия“, вече може да бъде напълно убеден в тази теза, категоричен е журналистът. Сърбия не се ограничава с влиянието си в Северна Македония, но прави същото и с други балкански държави, като Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово. "Очевидно е, че Сърбия по някакъв начин не иска да допусне Северна Македония – една много по-малка и по-слаба държава, да бъде интегрирана в европейското семейство преди самата нея, защото това неизменно ще доведе до сближаване с България.“

 

По думите му политическата нестабилност у нас е изключително опасна в този момент, защото често политическа класа в България изпада в дребнотемие, а срещу нас имаме едни много силни играчи: Гърция, Румъния, Турция, Сърбия, Унгария – всяка от тези държави, дори една Хърватия, има ясна стратегия за влияния. Според него визитата на Виктор Орбан в България няма да измени особено ситуацията на Балканите. "Опасенията, че Орбан като председателстващ Съвета на ЕС ще допусне едва ли не безконтролно да премине процеса на присъединяване на Сърбия и Северна Македония не се оправдаха, защото сама по себе си Унгария не може да постигне такива резултати и да вземе решения от този калибър самостоятелно.“