Изследване: България е една от най-слабо подготвените държави в Европа по защита от COVID-19

Deep Knowledge Group е консорциум от търговски и нестопански организации, които съдействат в направата на различни по вид изследвания - от научни изследвания до инвестиции, предприемачество, аналитика, медии и др. филантропия и др.

Едно от най-пресните им изследвания е във връзка с коронавируса и справянето на държавите по света с него. 

Данните от това изследване се събират от обществено достъпни източници, включително Световната здравна организация, Университета Джонс Хопкинс, CDC, Worldometers и други. Всеки параметър получава конкретен коефициент на тежест или значимост и се използва като вход в аналитични уравнения на Deep Knowledge Group. 

Една от класациите на  Deep Knowledge Group е за най-безопасни страни в Европа. Тя е разделена на три под класации - страни, които са най-безопасни, такива, които са средно застрашени, и такива, които са  с най-слаба защита от коронавируса. България попада именно в нея. Германия пък е най-слабо застрашената страна в Европа.

В класацията за най-безопасни страни в света начело е Израел, следвана от Германия и Южна Корея. От нашите съседи - Гърция са 30-и, а Турция - 36-и.

България все пак не попада и в класацията за най-застрашени страни в света. Няма ни в ТОП 20. Най-опасно е все още в Италия, Испания и Великобритания.

Методологията по изготвяне на рейтингите на DKG, чиито класации публикуват световни медийни гиганти като "Der Spiegel" и "Forbes", е много сложна и обхваща практически всички аспекти. Изследват се:

- ефикасност на карантината (мащабност, хронология, нарушения на карантината, икономическа подкрепа за карантинираните, свиването на икономическите и търговски връзки, рестрикции за пътувания);

- наблюдение и откриване (обхват на диагностичните методи, широко тестване на населението спрямо болничното тестване, ефикасност на тестването (време за излизане на резултата), диагностика и прогнозиране, държавно контролирана технология за мониторинг, надеждност и прозрачност на данните); 

- ефективност на държавното управление (наблюдаващи системи и управление при бедствия, ниво на сигурност и защита, ниво на правителствените технологии, бърза мобилизация по спешност)

- готовност за спешно лечение (брой на обдишващите апарати, брой на болничните легла, брой на медицинските служители, прогресивност на нивото на здравеопазването, инфраструктура за бързо производство на екипировка, мобилизация на нови ресурси в здравеопазването).