Кузман Илиев: Сега се решава дали ще победим идващата криза или тя нас

Сега се решава дали ще победим идващата криза или тя нас. Това написа във Facebook икономистът Кузман Илиев.

"Фокус“ публикува пълния текст на анализа му:

Сега се решава дали ще победим идващата криза или тя нас.

Важно е да обезвредим бомбата със закъснител в държавните финанси. Тук и сега. Независимо от политическата безтегловност. За първото тримесечие на тази година бюджетното салдо се е влошило с 1 млдр. лева спрямо година по-рано. Просто приходите растат с 18 процента, а разходите - с 27 на сто вследствие на раздутите социални разходи и заплати в публичния сектор. Този дефицит се финансира с дълг, който става все по-скъп.

Външната конюнктура се влошава. Високите лихви охлаждат задлъжнелите до козирката правителства, домакинства и бизнес - нашите външни партньори. Това ще натисне износа и растежа ни неизбежно. Дупката в хазната не трябва да се пълни панически с конфискационни данъци или отменяне на данъчни преференции, а със здраво хващане на юздите на разходите. И рязане на непродуктивните такива - навсякъде. Не “затягане на колана", а влизане във форма и висок имунитет пред лицето на предстоящата криза. И елиминиране на риска пред борда и бизнес средата от неустойчивото задлъжняване и съпътстващото го вдигане на данъците.

Много е важно “победите" да не ни правят тъпи. Топлата зима не бива да заблуждава нито нас, нито поляци и германци, че може да имаме индустрия и растеж на доходите без енергиен капацитет. Реалността: въглеродни квоти над 100 евро за мегаватчас са нещо икономически непоносимо за въглищните централи в Европа. Междувременно германците затвориха последните си три ядрени централи, ние ще видим нов блок и ядрени мощности едва след десетилетие, може би две - след като чинно затворихме 4, без дори да знаем защо. Енергийната сигурност изисква повече енергоизточници, не по-малко.

Енергийни помощи плащахме, защото имахме капацитет, с който да се образуват свръхпечалби. Това беше противоотровата срещу умопомрачителния скок при тока и газа.

Логиката е: да създаваме нови мощности, да реинвестираме в поддръжка на съществуващите. Да сме ходове напред. А не само да затваряме и да живеем назаем. Да знаем и да можем да ловим рибата, не някой да ни хвърля огризки през плеяда от “европейски фондове", правейки ни зависими и апатични.