От организацията "Родилница" дори са изпратили писмо до здравното министерство с искане да се извърши независима международна оценка на предлаганите грижи в родилните отделения в страната, за да се види дали нивото им отговаря на световните тенденции. Според майките такава оценка може да се извърши по критерии, предоставени от Световната здравна организация и успешно приложени в редица европейски държави.
На сайта на организацията пък е публикуван и наръчник за бъдещите родители, какво трябва да знаят за правата си, когато отидат да раждат, и срещу какво поведение на медицинския персонал могат да подадат жалби, пише "Монитор".
"Родилките са подложени на вербално и емоционално насилие, което включва грубо отношение, заплахи, хокане, крещене и преднамерено унижаване", обяснява Мина Парчева, която е съучредител е на сдружение "Родилница". Миналата година организацията провела кампания срещу вербалното насилие спрямо родилки.
"Организирахме акция, в която над 40 жени изпратиха писма с разкази за преживяно насилие по време на раждане до Министерството на здравеопазването. Те все още чакат отговор на писмата си, близо година по-късно", обясняват от организацията.
Те допълват, че най-често срещаните прояви на насилие над раждащи са небрежността или отказът от грижи физическото насилие и емоционалното насилие. Според майките небрежност е когато жените са оставени да раждат без подкрепа в рамките на медицинската институция. Жените споделят за акушерки, които са им казали, че не желаят да ги безпокоят родилки с напъни, защото спят, гледат телевизия или си говорят помежду си и в резултат няколко от бременните раждат без професионална помощ.
Проявата на небрежност се използва също и като системно наказание и средство за разубеждаване при несъгласие с акушерската система. Например раждащи се оставят да чакат за прием в болницата, за да се научат да ходят редовно на женска консултация, твърдят от "Родилница". Вербалното или емоционално насилие пък включва грубо отношение, заплахи, хокане, крещене и преднамерено унижаване. Например груби и агресивни нападки към жената и нейната сексуалност от типа на: "Като го правеше ти харесваше, а сега защо викаш?" Или заплахи относно здравето и живота на бебето - "Нищо не правиш! Ще си задушиш детето!", казано по време на напъните.
Принуждаването на жените да напъват по команда, когато нямат напъни, или пък да не напъват, когато напън не може да бъде спрян, също е вид емоционално насилие. Много жени ги е страх да повикат за помощ, за да не им се скара някой от медицинския персонал, пише още в писмото на майките. Те обясняват още, че непредоставяне на информация или изопачаване на информацията, за да се съгласи раждащата на определена процедура, е вид емоционално насилие. Например: "Бебето е много голямо, трябва да се извърши секцио", а се оказва, че плодът е с нормални размери. Непредоставянето на информация за новороденото също е вид насилие, както и ограничаването на достъпа на майката и бащата до новороденото им бебе, с обяснението, че такива са правилата в болницата.
Физическото насилие може да включва шамаросване на раждащата по време на напъни през лицето или по тялото, натискането на ръцете и краката на жената, за да лежи по гръб. Майките се обявяват и против лекари, които дават лекарства за предизвикване на раждането с думите "няма да те чакаме цял ден".