Това е първото индустриално предприятие в България

Захарната фабрика е първото голямо индустриално предприятие в България. Открита е на 28 ноември 1898 година. Комплексът е изграден на площ от 14 000 кв.м. от белгийската компания "Български захарни фабрики и рафинерии". След това сградите се използвани за складове. След приватизацията имотът многократно сменя собственика си, а Столична община спорадично се опитва да накара поредния от тях да възстанови поне основната сграда.

В близост има 12 двуетажни жилищни сгради с по осем апартамента, построени през 1922 г. от БДЖ. Част от тях сега са жилища са социално слаби. През 1941 година започва строителството на 350 работнически апартамента в квартала – с пари от фонд "Обществени осигуровки“ и върху общинска земя. Тогава е построена и сградата, използвана от администрацията на район “Илинден", данъчните власти и кризисния център за временно настаняване. Сградата на общината и част от жилищните блокове наоколо са били база на немските военновъздушни сили по време на Втората световна война.

След протести, кризисният център, в който са настанени 35 семейства с 80 деца, ще бъде затворен. Според местните, по-голямата част от настанените в центъра са зависими от алкохол и наркотици, сред тях има психично болни и агресивни, а присъствието им превръща квартала в гето.

От арка под сградата на общината започва ларгото на квартала, което наскоро е било ремонтирано, а част от блокчетата са санирани преди 2 години. Усещането обаче е за изоставеност и хаос. За това спомагат "подобренията", които съсобствениците са правили в някога китните блокчета. Един е сложил външна изолация в “смел" цвят, друг е усвоил тераса, а трети е вдигнал мансарден етаж на покрива – без да се съобразява със стила и историческия период на сградите.

Захарна фабрика е на 2 километра от идеалния център на София. На метри от него е и вторият по големина парк в София - Западен парк. С ниското си строителство и зелените пространства между сградите кварталът би могъл да бъде един от най-добрите за живеене в София. 

Сградата, която е дала името на едноименния квартал е един от 150-те паметници на културата с категория “национално значение" в столицата. Образец е на европейската индустриалната архитектура от края на 19-и век, но се руши. Бавно и безпощадно.

От основната сграда е останал само нейният скелет, както и стени, които подлежат на възстановяване. Останалите индустриални сгради от комплекса са безвъзвратно изгубени.