Бургас отбеляза Деня на Черно море с тематична конференция. Тя премина под наслов "Черно море - европейски перспективи" и в нея участваха кметът на Бургас
Димитър Николов, министърът на българското председателство на Съвета на Европейския съюз
Лиляна Павлова, зам.-министърът на околната среда и водите
Атанаска Николова, председателят на Парламентарната комисия по околната среда и водите
Ивелина Василева.
Кметът на Бургас
Димитър Николов отбеляза, че освен ползите, които Черно море носи на града и региона, всички имаме големи отговорности. Политиката на Община Бургас е, освен отваряне на пространствата със създаване на инфраструктура, подходяща за развитие, транспорт, туризъм и рекреация, да се създава инфраструктура и за пречистване на отпадните води, запазване на биоразнообразието на всички влажни зони, които са около нас.
Участниците във форума се обединиха около идеята в бъдеще всички институции да работят усилено за съхраняването на биоразнообразието, да се повиши контролът на екологичните процеси и да се засили превенция на различните бедствия.
"Черно море трябва да присъства във всички аспекти, които ни вълнуват - като възможност за развитие на икономическите дейности, подобряване на свързаността между държавите и подобряване на взаимоотношенията между държавите и този регион да получи по-голяма подкрепа от страна на Европа", каза
Ивелина Василева.
Министърът на българското председателство Съвета на Европейския съюз заяви, че страната ни ще работи за утвърждаването на стратегическата роля на региона.
"В първите шест месеца като председател на съвета на Европейския съюз приоритет ще бъде именно темата за черноморското сътрудничество и Черно море да бъде важна част от европейския дневен ред, каквато не беше, за съжаление. Но това е темата, на която много ще държим и настояваме", каза министър Павлова.
Международният ден на Черно море 31 октомври отбелязва годишнината от подписването през 1996 г. на Стратегическия план за действие за възстановяване и опазване на Черно море. Документът очертава рамката на сътрудничество между черноморските държави по отношение състоянието и бъдещето на Черно море и региона.
Отчитайки сериозното влошаване на екологичното здраве на Черно море, шестте държави - България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна - подписват през април 1992 г. в Букурещ Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (Букурещката конвенция), която представлява правна и дипломатическа платформа за съвместни действия.
Всички черноморски държави подписват през 1993 г. в Одеса, Украйна т. нар. Одеска декларация, набелязваща общата политика на страните по Букурещката конвенция.
Тази декларация поставя основите, върху които шестте черноморски държави заедно с международните дон
ори извършват задълбочена оценка на състоянието на черноморската среда - процес, довел до разработването на Стратегическия план, подписан на 31 октомври 1996 г.
Сега е в сила обновен Стратегически план за действие за опазване на околната среда и възстановяване на Черно море от 2009 г. В него са заложени дългосрочни цели за качеството на черноморската екосистема, конкретни мерки за намаляване на замърсяването, подобряване на управлението на живите ресурси, насърчаване на човешкото развитие по начин, който не компрометира околната среда, и предприемане на стъпки за финансиране на екологични проекти.
Букурещката конвенция урежда изграждането на система от институции за постигането на нейните цели. Учреден е общ регионален междуправителствен орган, натоварен с приложението на конвенцията, Комисия за опазване на Черно море от замърсяване (Черноморска комисия), която включва висши служители от агенциите за околна среда от шестте държави, подписали конвенцията.
Ежедневната координация по дейностите, свързани с прилагането на конвенцията и Стратегическия план за действие, се извършва от Постоянния секретариат на комисията в Истанбул. Изградена е система от консултативни групи и регионални центрове за действие, които предоставят консултации и изпълняват практически задачи. Комисията за опазване на Черно море от замърсяване работи в тясно сътрудничество със сродни международни организации.