Бургаският съд реши за екстрадицията на руснак

Бургаският апелативен съд не уважи протест на прокуратурата и потвърди решение на Окръжен съд – Бургас, с което е отказана екстрадиция на руския гражданин Сергей Л. Чуждият гражданин се издирва от съдебните власти в Руската федерация за провеждане на наказателно преследване по обвинения за създаване и участие в престъпна група, незаконно организиране на хазартни игри и подкуп на длъжностно лице.

Апелативен съд – Бургас намери за правили и съответни на доказателствата по делото възприетите от първостепенния съд изводи, че предаването на Сергей Л. на молещата държава е свързано с реална опасност същият да бъде подложен на насилие, изтезания или жестоко, нечовешко или унизително отношение в нарушение на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/ и че не може да се счете, че правата му ще са гарантирани, независимо от писмено дадените от Генералната прокуратура на Руската федерация гаранции в тази насока.

Преценката за съществуващите рискове са направени след анализ на всички представени доказателства и съобразяване с принципната постановка, залегнала в решение на ЕСПЧ  Soering v. the United Kingdom, judgment of 7 July 1989, § 91, в което Съдът е приел, че ще е нарушение на чл.3 от Конвенцията, ако страна по същата предаде някого на друга държава, "когато има достатъчно основания да се смята, че въпросното лице е изложено на реален риск от изтезания или нечовешко или унизително отношение, или наказание в държавата, поискала екстрадиция“.

Въззивният състав посочва, че отказът да се даде вяра на дадените от Генералната прокуратура на Руската федерация гаранции, че на исканото лице ще бъдат предоставени всички възможности за защита, както и че същият няма да бъде подлаган на мъчения и нечовешко унижение не е произволен, а обоснован на базата на множеството обективни данни по делото, свидетелстващи за силно влошено положение на правата на човека в Руската федерация, с регистрирани случаи на тежки нарушения на основните права, приписвани на руските сили на реда, сред които принудителни изчезвания, наказания на цивилни заподозрени като опоненти на властта, случаи на изтезания и други форми на нечовешко и унизително отношение към задържаните по подозрение за извършени престъпления лица.

Съдът отчита съобщеното в международните доклади, с които се разполага по делото, както и изготвения от БХК доклад, които съдържат важна информация от гледна точка на преценката за общата ситуация в страната по местоназначение както и постановените от ЕСПЧ осъдителни решения срещу Русия, позволяващи констатацията, че е налице състояние на несигурност в Руската федерация, проявено в тежки нарушения на правата на човека.

Въззивния състав обосновава заключенията си и на база коректно отбелязаните от първоинстанциония съд акценти от последния доклад на Human Rights Watch, както и наличната публичното интернет пространство информация от независими журналистически разследвания относно многобройни случаи на изтезания и малтретирания на лишени от свобода в следствения арест СИЗО 1 в Иркутск, затворническа колония №15 в Ангарск, затворническата болница в Саратов, затвора в Ярославъл, която информация съвпада с представената в доклада на БХК относно състоянието на местата за лишаване от свобода в Русия и Челябинска област.

Отчетени са и констатациите в същия доклад, че властите на Руската Федерация редовно са позволявали жестоко отношение, изтезания и подозрителни смъртни случаи в ареста да останат ненаказани чрез отказ да образуват наказателни дела, както и че в оправданието си за приключване или прекратяване на такива дела првоприлагащите органи сочат изтичане на законовата давност.

 В тази посока е и информацията от последния доклад, изготвен от Amnesty International (2021-2022), третиращ условията в пенитенциарните институции на молещата държава, показващ устойчивостта, с характеристики, определени като "ендемични“, на актове на изтезания и други малтретирания на задържани лица, също и продължаващата тенденция на "много редки“ случаи на образуване на съдебни производства срещу извършителите на подобно поведение.

 Опасенията, които исканото лице изразява, че при връщането в страната  му, не е гарантирано спазването на чл.3 от ЕКПЧ, са напълно резонни и не могат да бъдат пренебрегнати, посочват в решението си апелативните съдии.

Преценката и на въззивната инстанция е, че по делото не са представени доказателства с необходимата тежест за това, че Сергей Л. е търсен във връзка с политически убеждения, противопоставящи се на управляващата в Руската федерация власт, или за открити негови действия, насочени срещу военната обстановка в страната и в защита на украинското население. Тези изводи на съда не се променят и след изслушване в хода на въззивното производство на свидетеля Михаил Е. и представеното писмо на Отворено обществено движение “За свободна Русия“. Сочените нови доказателства апелативните съдии прецениха, че не съдържат конкретна информация за активна политическа дейност на чуждия гражданин.

Независимо от констатацията, че престъпленията, във връзка с които се преследва Сергей Л., не са политически по своя характер, в преценката си относно предвидимите последици от изпращането на последния към Руската федерация, съдът отдаде по-голяма значимост на разкритите данни за общата ситуация в страната, а не на специфичните обстоятелства по случая.

Въззивният съд прие, че в случая са налице законовите предпоставки да се откаже уважаване молбата за екстрадиция на молещата държава, поради това и решението на ОС – Бургас като правилно следва да бъде потвърдено, а протестът на Окръжния прокурор на ОП Бургас  –  оставен без уважение.

Решението на Апелативен съд – Бургас е окончателно.