A A 2

Сподели

E-mail Принтирай Копирай този линк

Размер на шрифта

A A A

Той се превърна в герой за хората от Ливада. Преди година наводнение потопи селото, разруши десетки домове и отне човешки животи. Бедствието не сломи Пламен и приятелите му да протегнат ръка на най-пострадалите. За постъпката си младият бургазлия получи десетки награди като "Смело сърце", "Достоен българин", "Личност на годината", но избра да остане в страни от светлината на прожекторите. Сега реши да говори, защото има нова кауза. Той иска да изгради паметник, символ на зверското клане преди Освобождението в Българово.

Това е история за завръщането към корените, но и разказ за забравата. "Вярата в днешно време, а и в миналото, крепи човека", споделя Пламен. 

В наши дни той се връща към корените си. Иска да разкаже за рода си, за думите, за делата и за дирята, която иска да остави. Той е непознатият родолюбец. Разказва за семейния спомен от едно зверско клане. 4 февруари 1878 година дни преди Освобождението. Историята ранява село Българово и оставя белег, който времето не може да изтрие.

"Съпротивата била ожесточена, а борбата на живот и смърт. Но башибозуците избиват всички християни", разказва Пламен.

Години по-късно прадядото на Пламен спасява иконите от разграбената църква, а дядо му Янко Карашев предава завета на внука си. Историците наричат зверствата “второто Баташко клане". 119 години по-късно случайно в двора на храма са открити дълбоко заровените кости на предците от Българово. За да не потъне в забрава пролятата кръв, Пламен иска да съгради паметник, за да запази спомена за 400-те посечени души и така да остави диря след себе си.

Докато воюва тихо на фронта с природни бедствия и стихии, разбити човешки съдби и забравена история, Пламен прегръща и още една кауза - да помага на възрастни и деца, приковани към инвалидната количка. Защото смисълът идва, когато сам даваш смисъл на други.