Нестинарите танцуваха върху огнена жарава в чест на Св.Св.Константин и Елена, като пресъздадоха древния обичай в деня на светците, който по стар стил се чества на 3 юни. През времето което беше в Българи, Министър Дянков се разходи из селото с кмета Георги Лапчев, изгледа нестинарските игри и дори се включи в нестинарското хоро в края на вечерта. Министъра бе пленен от красотата на този край, от тайнството и емоциите на този уникален ритуал. Той заяви, че няма никаква опасност нестинарството да излезе от списъка на ЮНЕСКО и че това са само спекулации.
Ути Бъчваров също взе участие в празника и бе приготвил 1000 порции Странджански кебап на най-големият тиган в България. Кебапа бе толкова вкусен, че свърши за броени минути. Освен Ути, гости бяха и много известни личности, участници във фестивала Огън и море, представители на медии, чуждестранни гости, представители на Японската национална телевизия, която заснема паметници на ЮНЕСКО, и много други.

Нестинарството е древен български и гръцки обичай, при който хората танцуват боси върху жарава (въглени). Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил).

Рано сутринта в деня на светците на процесия, водена от нестинарите, трима юноши изнасят иконите до близкия край селото свещен извор (аязмо). В шествието се включват всички жители. На извора иконите се освещават и се играе хоро - с тъпан и гайда, а водата от извора се приема за най-лековита през годината. След освещаването на иконите шествието обикаля цялото село и нестинарите се прибират в параклис (наричан конак). В него се пазят иконите на Константин и Елена. В конака нестинарите прекарват времето до вечерта, слушат непрекъснатото биене на тъпан в определен ритъм, от което изпадат в транс и започват да танцуват, носейки свещени предмети - икони, кърпи, кандила. В същото време на площада се пали огън, който се поддържа цял ден от най-стария нестинар или нестинарка (те обикновено са на възраст, при която вече не играят). На свечеряване огънят вече започва да се разстила за жаравата. Тя е с диаметър около два метра и дебелина пет-шест сантиметра. В нея първи пристъпват най-старите практикуващи нестинари, които преди това обикалят жаравата три пъти, а след това я минават на кръст. Едва след това започва и истинският танц - нестинарките навлизат в огнения кръг с пронизителен вик. Те пресичат жаравата като натискат стъпалата си във въглените и продължават да викат. Танцьорите танцуват, държейки украсената с цветя икона на Константин и Елена. Нерядко изпадналите в транс правят предсказания. Постепенно танцът става по-бавен, движенията на нестинарите са по-спокойни и накрая танцът завършва. Забележително е, че след него нестинарите нямат рани или изгаряния по краката. И в това се състои най-голямата магия на нестинарството.