Ново откритие на учени от Университета на Единбург може да попари надеждите на астрономите, че ще открият следи от живот на Марс. Техен анализ посочва, че условията на Червената планета се оказват значително по-негостоприемни от очакваното, съобщава сп. Nature. Учените са провели няколко експеримента. На базата на наличната информация за почвата на Марс, включително от пробите на марсоходите, учените са направили сходна версия на марсианската почва тук на Земята.
Те са добавили и перхлорати, за които учените от десетилетия смятат, че са част от състава ѝ. Според мнозина те намаляват точката на замръзване на течната вода и могат да се използват като източник на енергия от бактериите. Учените са използвали подобен състав на почва, която след това са облъчили с ултравиолетови лъчи. Тяхното количество е сходно с това, което Марс получава. Към почвата са добавени и множество често срещани на Земята бактерии.
Експериментът показал, че когато в почвата има перхлорати, бактериите всъщност умират два пъти по-бързо. Ако към почвата се добави железен оксид или водороден пероксид, почвата на практика става токсична и убива бактериите 11 пъти по-бързо. И двете вещества могат да се намерят в марсианската почва. Това означава, че вероятността да бъдат намерени следи от живот или живи бактерии на повърхността на Марс е минимална освен ако те не са мутирали или са изцяло непознат за човечеството вид, което е малко вероятно.
Остава надеждата, че по-дълбоко в почвата условията може да са по-добри. Това ще може да се провери едва със следващия марсоход, който ще има подобна възможност. Новината не е напълно лоша, отбелязва онлайн изданието Engadget. Едно от основните притеснения на учените при колонизирането на Марс е планетата да не бъде заразена от земни бактерии, които да нарушат местния баланс. Тези неблагоприятни условия обаче практически намаляват този риск значително.