Помен за Георги Илиев, който бе разстрелян с куршум в сърцето на 25 август 2005 г., стягат негови приятели и съотборници от борбата в Кюстендил.
Най-близките другари на Главния ще се съберат утре на гроба, където през пролетта на 1995 г. първо е погребан неговият брат Васил Илиев. След смъртта на Жоро там е поставена урна с част от праха на брат му.
Васил става жертва на убийство, извършено на 25 април 1995 г. Илиев шофира сам своя сребрист "Мерцедес 600 SL" към ресторант "Мираж" в столичния квартал "Емил Марков", когато автомобилът му попада в засада. Шефът на ВИС е засипан с дъжд от куршуми, улучен е и в главата. Смъртта настъпва за секунди.
Подобна гибел застига и брат му Георги 10 години по-късно. Главният е застрелян със снайпер, докато говори по мобилния си телефон в "Буда Бар" в собствения си увеселителен комплекс "Мултиплейс". Илиев е откаран от охраната си в поликлиниката на Слънчев бряг, където само констатират смъртта му.
"Не сме забравили Жоро - казва пред
"България Днес", Валери Райчев, главен треньор в клуба по борба "Васил и Георги Илиеви". Вальо се познава отлично с двамата основатели на ВИС още от годините, когато са активни спортисти.
"Ще поднесем венец на гроба за годишнината от смъртта на Георги, това е традиция, която твърдо спазваме. После ще се съберем някъде, за да си спомним за него и да го почетем за Бог да прости. Много е тъжно и жалко, че неговият първи треньор Стойчо Иванов сега няма да бъде с нас..."
Стойчо Иванов си отиде от този свят през есента на 2020 г., с диагноза коронавирус. Именно той открива братя Илиеви за борбата.
Венка, майката на Васил и Георги, живее много скромно в Кюстендил, в същия апартамент, в който е отгледала децата си. Съдбата е жестока към нея. Първо погребва мъжа си, а след това и двамата си сина. Малцина знаят, че Васил е убит на рождения ден на майка си. В деня на смъртта си Васко е трябвало да пътува за Кюстендил и да празнува с нея. Такъв е бил неговият план, след като приключи срещите си в София, но е убит, преди да може да тръгне за тържеството.
"Сега Венка, която ние наричаме майка Императрица, се придвижва трудно навън, но не се предава", казва Валери Райчев. Треньорът по борба признава, че не се интересува толкова от историите, в които са намесени имената на братя Илиеви, колкото от направеното за спорта.
"Те даваха пари за борбата, футбола, волейбола... На практика финансираха почти всички спортни дейности в Кюстендил. Тогава това беше най-спокойният град. В началото на 90-те с него основахме клуб по борба "Олимп". Сега той носи името "Васил и Георги Илиеви". В последните години преживяхме много трудности главно заради пандемията, но се надяваме, че всичко лошо е зад гърба ни и в нашата зала по борба ще изгреят нови шампиони."