Проучването е част от проекта на Община Бургас за консервация, реставрация и социализация на древния град "Аква Калиде - Термополис" и желанието й за превръщане на района в модерен балнеоложки, рекреативен, музеен и туристически център.
Научният ръководител на археологическия екип Цоня Дражева разказа, че една от златните монети, нар. солид, намерени при разкопките е от периода на управление на византийския император Константин IV Погонат /668-685 г./, което съвпада с идването на българите, битката при Онгъла и основаването на своя държава около делтата на река Дунав.
Останалите 6 златни монети датират около 708 г. по времето на управление на неговия син - император Юстиниан II, който остава в историята с прозвището Ринотмет /от гр.ез. - носоотрязания/. След като е бил детрониран, наказан и изпратен на заточение през 695 г., Юстиниан II си връща престола обратно през 705 г. благодарение на войската на българския владетел кан Тервел.
Два мъжки пръстена - позлатен и сребърен, най-вероятно на притежателя на монетите, съставляват останалата част от съкровището, намерено при разкопки в южната част на древните терми.
Президентът на ЕБВР Сума Чакрабарти и вицепремиерът Симеон Дянков разгледаха с интерес златните находки.
Датировката на откритите находки потвърждава, че Бургаските минерални бани са били най-известните лековити терми в този регион по време на Античността и Средновековието.
В момента археологическите разкопки продължават в най-ранния пласт от строителството на баните, датиращи от II и IV в.
След приключване на археологическите разкопки, намерените артефакти ще бъдат събрани и експонирани в модерен етнографски и музеен комплекс с посетителски център за удобство на туристите.
Освен консервацията и реставрацията на находките, Община Бургас ще благоустрои цялостно пространството, с цел зоната да се развие и превърне в атрактивна туристическа дестинация.