Близо 22 години авторът е събирал материали в Латинска Америка, Испания и Португалия, изследвал е духовното, естетическото и революционно влияние на Вапцаров и българската литература в страните, където живеят 650 милиона души. Излишно е да спорим, признава авторът, че "Моторни песни" шестват по всички материци благодарение на изключителните им поетически достойнства и на покритието между думите и делата на поета. Никола Вапцаров е голям не защото е комунист, а въпреки, над своята партийна принадлежност.
Книгата „Чака ме светът" на Университетско издателство "Св. Климент Охридски" проследява хронологично разпространението на Вапцаровата поезия в 15 от испано- и португалоезичните страни и на влиянието й върху техните поети. В главата "Ти не умря" е подредил 23 стихотворения, които 19 поети от 10 страни са му посветили. И заключава, че няма друг български поет, на когото чужденци да са посветили толкова много свои творби. Със силата на фактите, които се съдържат в книгата, читателят ще се убеди, че светът обича и признава поета и революционера Никола Вапцаров!
Румен Стоянов е роден на 29.10.1941 в с. Драганово, Великотърновско. Завършил е СУ "Св. Климент Охридски" и в Хаванския университет. Работил е в Бразилия като дипломат в българското посолство и като преподавател по български език и култура. В момента е преподавател в Катедрата по Испанистика и португалистика в СУ "Св. Климент Охридски", където води курсове по португалска литература и по литература и странознание на Бразилия.
Превежда поезия и белетристика от испански и португалски на български и обратно. Превел е "Сто години самота" на Маркес, 4 книги на Хулио Кортасар, 2 на Борхес, сборници на Фернандо Песоа, Винсенте Алейсандре и др.
Автор е на многобройни статии, предговори, послеслови и есета. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на преводачите в България.
Публикувал е поетическите сборници "Стихотворения в Бразилия" (1981), "Бавни стихотворения" (1983), "Прилив" (1989), "Погача" (1993), "Ракла" (2003), "Кърчаг" (2005), "Тяга" (2007), и книгите с проза "Летопис на рунтавото време" (1998), "Откоси" (1999) и "Аз съм българин" (1999) и др.