Всяка публична личност, която има влияние върху обществото, да декларира имуществото си подобно на политиците. Такъв закон е готов да предложи депутатът от ГЕРБ
Вежди Рашидов.
"Ако не сте съгласни да започнем заедно дебат за бъдещето на медиите, тогава съм готов с колегите си в парламента да потърся законови форми, чрез които всички публични хора, които имат влияние върху обществото, да декларират имуществото си", обърна се Рашидов, който е председател на комисията за култура и медии в парламента, към Съвета за електронни медии, след като с колегите си изслуша вчера отчета на СЕМ за 2018 г.
"Имате ли възможност да направите нещо, ако един човек създава грешен образ на друг в тв предаване, играе си с достойнството му, от което той забогатява, а другият остава омаскарен завинаги?
Има ли органът сили да спре лавината", попита Рашидов. След което обясни, че говори за
Слави Трифонов.
"
Слави Трифонов е с 15 000 лв. заплата, докато един депутат получава 4500 лв. Щом ще разказваме всичко, нормално е всички да сме почтени и прозрачни пред обществото", каза Рашидов, цитиран от
"24 часа". По думите му той самият договарял картините си по 50006000 евро.
Веднага след него думата взе проф. Станислав Станилов от "Обединени патриоти", който е зам.-председател на медийната комисия. Той също говори за липсата на морал в някои журналисти и как от трибуната на национални медии представят фалшиви новини. "И никой не им търси сметка", каза Станилов.
"Трябва да събудим имунната система на морала и да я вменим на медиите. Бийте камбаната, вие не сте просто администрация. Трябва да бъдете по-чувствителни", включи се и депутатката Велислава Кръстева от ДПС.
"Не сме се договаряли помежду си да говорим по тази тема. Просто границите вече са преминати. Няма друга държава, в която да има такова магистрално медийно управление и всеки ден в сутрешните блокове политиците да бъдат "бити"
Контролът, който вие прилагате, трябва да защитава делата на всички хора", каза Рашидов.
Може би за първи път, откакто СЕМ представя годишния си доклад пред парламентарната медийна комисия, този отчет не мина кротко и без особен интерес от страна на депутатите. Напротив, темата за отговорността на словото и на медиите доведе депутатите до идея за промяна в медийния закон.
"Законът е стар, не отговаря на реалността, защото не е променян от 20 години. Отчетът не е схематичен, а е това, което се изисква по закон", обясни председателката на СЕМ София Владимирова.
Затова депутатите поискаха от съвета да даде предложения за промяна в закона. Те са готови да ги внесат в парламента.
Всъщност медийният закон задължително трябва да бъде променен до септември 2020 г. Дотогава в него трябва да влязат новите изисквания на европейската аудио-визуална директива. Тя е приета през ноември 2018 г. и трябва да стане част от националните законодателства в рамките на 21 месеца.
Според европейските изисквания медийният закон трябва да обхваща вече и онлайн платформите, информационните сайтове, сайтовете за видеосподеляне. По този начин и те ще бъдат под контрол така, както в момента са телевизиите и радиата. Според отчета на СЕМ у нас има 112 оператори, които произвеждат 145 тв програми, и 60 радиа с 84 програми.